— Джеф каза, че Нел го е помолила да извади ножа — внимателно й довери Райе. Знаеше, че Раелин и Джеф са се оженили малко след като са се срещнали за първи път и не са имали кой знае колко време да се опознаят. Ако можеше някак да помогне на Раелин да се довери на Джеф, бе почти сигурен, че в крайна сметка тя няма да съжалява за това. Самият той познаваше Джеф от момче и просто не можеше да допусне, че Джеф е извършил подобно низко деяние. Щом този човек бе способен да се сприятелява дори и с котки, то нямаше съмнение, че е много мил и търпелив. Но пък, като се вземе предвид собственото му отвращение от котките, Райе се чудеше дали не греши, като прави подобни обобщения. — Мъжът ви го е сторил с надеждата да помогне на Нел, но тогава вече не й е оставало да живее много. Можете ли да потвърдите това?
Раелин преглътна и се опита да потисне треперенето си.
— Доколкото знам, Нел беше вече мъртва, когато пристигнах. — Рискува да погледне към Джеф, който седеше на един стол близо до нея. Изглеждаше странно спокоен и внимателно заслушан в отговорите й. Макар да й беше трудно, тя продължи: — Съпругът ми беше коленичил в сенките, не го видях веднага. Когато се изправи и пристъпи към Нел, отначало го помислих за някой друг. Когато видях ножа в ръцете му, сигурно съм се паникьосала. Втурнах се обратно в къщата. И оттогава не съм излизала от стаята си.
Райе се пресегна и взе обкованото с месинг ковчеже от бюрото на Джеф, после го подпря на бедрата си. Когато се увери, че Раелин го гледа внимателно, отвори капака и й показа издълбаната вътрешна част.
— Кора каза, че това вероятно е било сторено по време на бала. До този момент знаехте ли за тези вдлъбнатини?
Раелин беше направо слисана. Прерови паметта си, но се оказа, че въобще не е обръщала внимание на ковчежето, откак Джеф го бе отнесъл в тяхната стая. Но пък двамата бяха толкова заети един с друг, че не би забелязала каквото и да е друго.
— Въобще не знаех за това. Защо са го направили?
— Точно това се надявахме, че можете да ни обясните — отвърна Райе, и отново сложи ковчежето зад гърба си. Бръкна в джоба на жакета си и извади кутийката за енфие, после я остави на масата до стола й. — А виждали ли сте някога това?
— Доколкото знам, не.
— Кора го е открила на пода до бюрото в спалнята, която споделяте със съпруга ви. Освен това някой беше оставил ковчежето върху бюрото, където, доколкото разбирам от Джеф, той държал и ножа си. Така, знаем, че именно този нож е убил Нел. Джеф потвърди, че е извадил точно него от гърдите й, докато се опитвал да спре кръвта. Тъй като е бил взет от бюрото, предполагам и че именно е него са направени и вдлъбнатините по вътрешността на кутията.
Раелин усети, че е зяпнала от изумление и побърза да затвори устата си. Втренчи се в шерифа и се опита да обмисли логиката на чутото.
— Искате да кажете, че някой е влязъл в спалнята ни, надупчил е дъното на кутията на баща ми, вероятно с ножа на Джеф, а през това време може да е изтървал кутийката за енфие, после е взел ножа и е убил Нел. Но това звучи абсолютно безсмислено!
— Точно това все си мисля и аз, откак започнах да разследвам тази загадка. Просто нещата не се връзват — съгласи се Райе. Защо ще му трябва на някой да се промъква в стаята ви, да дялка дъното на кутията и после да отиде и със същия нож да убие едно момиче? — Замислено сви устни и се загледа в тавана, сякаш го виждаше за първи път. — Освен, разбира се, ако Нел е дошла откъм верандата и е влязла в стаята на съпруга ви с надеждата да открие там именно него. А вместо Джеф е видяла непознат мъж, който бърникал нещо по ковчежето на баща ви. Ако е било така, то мъжът може да я е убил, за да й затвори устата. Само че, ако не разберем защо му трябва на някого да рови в едно празно ковчеже, нямаме никакъв ключ за разгадаване на случилото се. Разбира се, възможно е и убийството да е просто една извратена проява на някой, който е искал да провери колко остър е ножът, първо, върху дървото, а после и върху нещо по-меко?
Джеф забеляза как Раелин потръпна от отвращение, затова веднага се изправи и прекъсна приятеля си:
— Стига, Райе, необходимо ли е да говориш така?
Райе му даде знак да мълчи и като се наведе напред, се взря в очите на Раелин.
— Кажете ми какво знаете за ковчежето.
— Не знам защо някой е искал да повреди кутията на баща ми — прошепна напрегнато и едва чуто Раелин, но после се зае по-дробно и внимателно да обяснява как баща й е дал ковчежето, пълно със златни монети на майка й, как е издъхнал в затвора, преди да бъде обвинен официално в държавна измяна, как тя и майка й решили да отплават за Каролина, след като Купър Фрай се появил, и как той продал ковчежето на търговец на вносни стоки.