— Казахте, че баща ви е наредил на майка ви да пази кутията, докато му потрябва съдържанието й. За парите ли е говорел или за нещо друго?
— Доколкото знам, вътре никога не е имало нищо друго освен парите.
— Няма ли тайно отделение?
Раелин изненадано се облегна назад.
— Може и да е имало, но никога не са ми казвали за това. А ми се струва, че и майка ми не е знаела. Баща ми не е споменавал подобно нещо, когато й каза да пази ковчежето. Мислехме, че говори за златото и че то ще му потрябва по-късно, когато се стигне до съдебен процес.
— Смятате ли, че е искал вие двете с майка ви да използвате златото за нуждите си и да му занесете кутията, когато дойде подходящият момент?
Раелин бе направо слисана от това предположение, но бе готова да приеме, че може и да има нещо вярно. Все пак защо му трябваше на някой тук, в Каролина, да се интересува какво е имало в кутията?
— А ако няма тайно отделение — предположи Райе, — тогава защо някой е дълбал по дъното на една празна кутия?
— Не знам! Не знам! Просто не мога да повярвам, че някой в тази страна може да се интересува от тайно отделение в кутията на баща ми! — Раелин притисна треперещата си ръка към челото си, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Малко оставаше да избухне в сълзи. Знаеше, че Райе Таунсенд е близък приятел на мъжа й и че ще направи всичко по силите си, за да отклони подозренията от Джеф. Може би точно затова задълбаваше в темата за кутията. Колкото до ножа, предположението, че някой може да го е взел, й се виждаше вероятно, по бе възможно именно Джеф да е престъпникът, ако е бил ядосан от настояванията на Нел да признае детето й за негово.
Раелин внезапно почувства, че й прималява и стисна очи.
— Трябва да се върна в стаята си — прошепна тя. — Зле ми е.
— Тормозих ви достатъчно дълго — съчувствено призна Райе и се изправи. — Сега трябва да вървя, но ако си спомните нещо съществено по този въпрос, госпожо Бърмингам, моля ви да ме уведомите, колкото може, по-скоро.
Раелин кимна безчувствено и остана седнала, докато двамата мъже излязоха от стаята. Едва тогава събра сили да се изправи и да иде до вратата. В коридора коленете едва не й изневериха и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Зад гърба й входната врата беше отворена. До слуха й долетя дълбокият глас на шерифа.
— Благодаря ти, че ми услужи с каруцата, Джеф. Ако пуснеш с мен и някой, който да я докара обратно, ще ти я върна веднага, а не чак след няколко дни.
— Мини през конюшнята и вземи някой от конярите. Така ще си спестиш едно разкарване.
— При толкова много гости снощи, надали ще мога да разпитам всичките дали са чули и видели нещо, преди да си тръгнат. Обзалагам се, че в Чарлстън доста ще се говори за случилото се. Тъй като Нел е убита на твоя земя, хората със сигурност ще се зачудят каква връзка имаш ти с убийството. Най-добре дръж жена си тук, далеч от града, за да не чува слуховете. Знаеш колко безмилостни са понякога злите езици. Най-вероятно ще помислят, че не съм те арестувал само защото си ми приятел.
— Благодаря ти, че дойде, Райе — измърмори Джеф. — Благодарен съм ти за всичко, което стори.
— Че за какво са приятелите?
За какво са приятелите! Раелин простена наум и едва не рухна до стената. Нима той бе готов заради приятелството им да остави един убиец ненаказан?
Разтреперана, прекоси коридора, изкачи стъпалата и потърси самотата на старата й спалня. Щом влезе, веднага заключи вратата и седна на ръба на леглото. Загледана безчувствено в стената, тя се замисли върху забележката на шерифа. Райе смяташе, че Джеф е невинен за убийството на Нел, но не бе видял същото, което бе видяла тя — Джеф, надвесен над мъртвото тяло на момичето, целият в кръв! Кръв по ножа, по пръстите му! В съзнанието й!
11
Препуснал на гърба на Брут, Джеф не се интересуваше колко бързо се движи животното или колко неравен е теренът пред тях. Искаше само да откъсне съзнанието си от онази студена, тъмна празнота, която беше сграбчила стомаха му. Още преди години бе разбрал, че най-добрият начин да подреди мислите си, е да се качи на гърба на кон и да препуска поне час или повече. А темпераментът на Брут за него бе предизвикателство, което в момента Джеф с радост приемаше. Бе готов на всичко, само и само да откъсне мислите си от готовността на жена му да си мисли най-лошото за него.
Мина покрай мястото, където се бяха любили с Раелин, но споменът за онзи щастлив ден още повече помрачи настроението му. Напомни му каква огромна промяна може да настъпи в живота на един човек, и то само за една нощ. Сега, когато жена му го подозираше в убийство, той не се и съмняваше, че бракът им отново ще се превърне в хладно съжителство.