— Бъди сигурен, Кингстън не е забравил нито една подробност около тази история — отвърна Раелин през смях, после безмълвно се укори за това, че не се държи по-уравновесено. Джеф изглеждаше напълно спокоен, което в сравнение с нейните нервни пристъпи я караше да се чувства ужасно неловко. При все това тя продължи припряно да говори, само и само да не му даде време да долови объркването й. — Помисли те за мъртъв и едва не падна от слисване, когато те видя как се съживяваш. Цялата история звучи ужасно смешно, когато я разказва той, но аз си спомням прекалено ярко какъв ужас изпитах тогава, за да мога дори да си помисля да се смея на случилото се.
От миговете непосредствено след свестяването си Джеф помнеше единствено зейналата от изненада уста на иконома Кингстън. Именно този спомен вероятно щеше да остане запечатан в съзнанието му до края на живота му.
— Струва ми се, помня, че Кингстън каза нещо за някакъв ангел. Предполагам, за него беше истинско чудо, че оживях.
— То наистина си беше чудо! Ако онзи изстрел бе прицелен малко по-ниско, ти, Джефри Бърмингам, щеше да се сдобиеш с огромна дупка в черепа, а аз щях вече да съм вдовица.
Ъгълчетата на устните му се помръдваха насмешливо, докато си играеше с нежната връвчица под брадичката й.
— Чудя се колко ли девствени вдовици е имало през последните сто години. Надали са много.
Лека трепетна въздишка се откъсна от устните на Раелин, когато Джеф се наведе напред и докосна с устни бузата й. Оттам по млечнобялата й шия щедро се посипаха нежни целувки. Тя внимателно постави ръка върху твърдите му гърди и затвори очи, почти замаяна от трепетните ласки на устните му. Под дланта й сърцето му туптеше почти така лудо, както и нейното, а това й подсказа колко е погълнат от своята игра на прелъстяване.
— Надали положението ни е чак толкова уникално, Джефри.
— Но ако беше мъж, нямаше да говориш така, сладката ми — промълви той. През последните две седмици често се бе чудил дали наистина не е единственият мъж в историята, чиято съпруга все още е девица.
Джеф не можеше да се начуди на готовността, с която тя приемаше все по-пламенните му милувки, но все още бе нащрек да не би отново да бъде отблъснат. Като надигна глава, потърси по божественото й лице някакъв израз на чувствата й и за кой ли път остана изумен от невероятната й красота. Бялата й кожа бе гладка и фина като сатен. Розова руменина обагряше страните й, от което морскосините й очи изглеждаха още по-дълбоки и сякаш сияеха със своя собствена светлина изпод гъстите черни мигли. Нослето й бе дръзко и деликатно, нежните устни — очарователно извити и сякаш създадени за целувки. И по това прелестно лице Джеф не забеляза и следа от нерешителност. Макар че клепките й се сведоха и тя свенливо отбягна погледа му, Раелин все пак остана в прегръдките му, когато той, окуражен, реши да изпробва решителността й и дръпна копринената връвчица.
— Джефри, моля те… — Шепотът й бе едва доловим, като въздишка. Разумът сякаш я напускаше, усилията й да запази самообладание отново останаха напразни. Успя само да промълви: Не зная дали съм готова за това.
Джеф веднага се отдръпна и се изправи с хладна усмивка. Беше очаквал тя отново да го отблъсне. И макар че това никак не му се нравеше, той съвсем не бе човек, който да избухне гневно, когато не постигне своето. Но ако можеше да отгатне нещо по колебанието в поведението й, то беше, че тя съвсем не е толкова хладна и сдържана, колкото подсказваха думите.
Стори му се, че не е зле да изпробва по внимателно категоричността на отказа й. Но ако искаше да има някакъв шанс да пробие тънката преграда помежду им, трябваше да приспи опасенията й. Вероятно беше най-добре да продължи в същия дух атаката си срещу разума й, но по някакъв по-фин начин. С тази цел той реши да привлече вниманието й към един въпрос, който в последните дни самият той бе започнал да обмисля.
— Какво ще кажеш да дойдеш заедно с мен днес в Чарлстън, мадам? Искам да ти поръчам нова рокля.
Изненадана от предложението му, Раелин сепнато вдигна очи. Досега Джеф я бе придружавал до пристанищния град само когато се налагаше да присъстват заедно на някое събитие. При тези излизания той се държеше като истински джентълмен, но все пак Раелин не можеше да се отърси от усещането, че той бърза да приключат по-скоро с разходките не за друго, а само за да се отдръпне отново от нея. Но пък, като се замисли какво бе поискала самата тя от него, надали можеше да го вини за поведението му.