Джеф тихо изруга и се насили да пропъди тези мисли от главата си. Докосна лекичко с пети блестящите хълбоци на коня и скоро препускаха в бесен галоп. Забеляза едно голямо дърво, наскоро повалено от силния вятър. Да, това беше предизвикателство! Насочи коня нататък и потупа копринено гладката му шия с тихи окуражителни думи. Брут сякаш разбра какво се иска от него. Малките му заострени уши се насочиха напред с повишено внимание, очаквайки командата. Достатъчно бе само едно леко докосване с петата на Джеф, и Брут вече летеше към препятствието. Когато стигнаха до поваленото дърво, Брут се оттласна от земята и с невероятен грациозен скок прелетя над дънера, оставяйки предостатъчно място между себе си и препятствието.
Джеф почувства как сърцето му полита, въодушевено от успеха им. Реши да иде още по-далеч. Обърна коня и се огледа за друго препятствие. В далечината зърна висок плет.
— Хайде да видим какво можеш, момчето ми — подкани той Брут и го насочи натам.
Щом приближиха плета, Брут се изстреля с невероятна точност и се приземи изящно като лебед. Джеф го спря и го потупа по шията с щедри похвали. Засмя се, когато Брут размаха опашка и тихо изцвили, сякаш зарадван от одобрението на господаря си.
Продължиха да правят и други скокове и Джеф неведнъж се удиви на готовността, с която Брут се подчиняваше и на най-лекото движение на коленете му. Друг път опърничав като муле, сега жребецът сякаш изпитваше някакво състрадание към него, доловил мрачното настроение на ездача си.
Един два пъти великолепното животно едва не се препъна в препятствията. Ако Джеф не беше толкова опитен ездач, че да може да се задържи в чудесното английско седло, най-вероятно щеше да прелети през врата на коня към земята. Последното препъване се случи при един особено дързък скок и Джеф усети, че вече преминава границите на разумното и е на ръба на безразсъдния риск. Затова най-сетне дръпна юздите и даде почивка на чудесното животно, като отново го обсипа с похвали. Освен това вече до голяма степен се бе освободил от напрежението и недоволството си. Мислите му се бяха избистрили с кристална яснота.
Каквито и подозрения да хранеше Раелин, той знаеше, че трябва да е търпелив с нея в трудните мигове, които изживяваше. Съзнаваше какви съмнения бушуват в душата й и разбираше добре, че ще е чиста лудост да я насилва да приеме невинността му.
Това би довело само до повърхностни прояви на доверие, поддържано насилствено от негова страна. А това определено беше в разрез с принципите му. И все пак, ако й даде време да възстанови сама доверието си в него, това ще означава, че самият той отново ще бъде подложен на въздържание — може би дори няколко седмици нямаше да бъдат достатъчни да се изгладят недоразуменията помежду им. Толкова бе свикнал с близостта й, че просто не можеше да си представи отново да я загуби. Непоносима беше мисълта, че ще бъде близо до нея, ще я вижда, ще чувства присъствието й, ще вдъхва аромата й и ще се разкъсва от желание по нея, без да знае кога най-сетне ще бъдат отново истински заедно.
Имаше и друг проблем — какво ще стане с доброто му име пред съседите и познатите. Съвсем реално беше да очаква, че те ще го заподозрат в убийството на Нел. Не можеше да тръгне и на всеослушание да се кълне в невинност. Ако не бъде обвинен открито, щеше да е по-благоразумно да си държи езика зад зъбите и да не обръща внимание на слуховете и изпитателните, пълни с подозрение, погледи.
Докато се приближаваше към конюшнята, Джеф не можеше да твърди пред себе си, че се е примирил с трудностите. Мисълта за отделни спални определено накара мрачното му настроение да се завърне. Но поне в съзнанието му се беше избистрило разбирането, че го очакват големи проблеми — и в брачния живот, и в отношенията с хората от областта, — но щеше да се справи с тях, когато му дойде времето. Надяваше се, че в крайна сметка правдата ще възтържествува.
Спарки, разтревожен от дългото отсъствие на Джеф, вече очакваше, че конят ще се върне в конюшнята с празно седло. Затова и не можа да скрие облекчението си, когато зърна Джеф и Брут да приближават и разбра, че страховете му са били напразни… поне този път.
— Слава Богу, господин Джефри! — отдъхна си той, щом изтича да посрещне господаря. — Вече се чудехме, дали не лежите някъде със счупен врат. Добре, че нищо ви няма!
Джеф скочи от седлото.
— Няма да повярваш, Спарки, но Брут днес се държа като истински джентълмен. Затова тази вечер го поглезете малко — заслужи си го.