— Да, сър, ще го сторим. Може пък, ако му дам малко допълнителен овес, да схване, че си струва да се държи добре.
Когато Джеф стигна до верандата, икономът моментално изтича към него и се оказа, че е споделял притесненията на младия треньор.
— Слава Богу, господин Джефри! Спарки каза, че сте тръгнал с Брут, и вече се чудехме дали ще се приберете жив и здрав у дома.
— Има ли вести от Илайджа? — попита Джеф, без да спира. Влезе в къщата и едва тогава се обърна към Кингстън, за да чуе отговора му.
— Не, сър, нищичко. Господин Брандън чул новините и дойде да ви търси. Казахме му, че сте на разходка с Брут и той ме помоли да изпратя някой, когато се върнете, та да знаят, че нищо ви няма. Казва, че госпожа Хедър щяла да се поболее от тревоги, ама като гледам, и господин Брандън върви натам. Много се разтревожи за вас, взе да крачи насам-натам и току поглеждаше през прозорците, да види дали не идвате.
Джеф разхлаби яката си и отиде в кабинета си, където си наля малко бренди.
— Ще пратя някой с бележка при брат ми. Междувременно искам ти да удвоиш стражите около имението. Не искам повече непознати да нахлуват тук, без да знаем предварително за идването им.
— Веднага ще го сторя, сър, ама… трябва да ви кажа нещо…
Джеф обърна на един дъх питието и погледна въпросително иконома, който внезапно му се стори доста разтревожен.
— Какво има, Кингстън?
— Кора… тя казва, че ходила да чука на вратата на госпожа Раелин поне четири или пет пъти, да я пита дали не иска да похапне нещо, пък госпожа Раелин още нищо не е казала.
— Сигурно спи. След случилото се, това е най-доброто за нея.
— Да, сър, тъй си е. — Икономът се поколеба, явно не му беше удобно да подхваща и другата тема, но в крайна сметка нямаше друг избор. — Тревожехме се и за друго нещо. За бебето на Нел. Кора казва, че то било добре с госпожа Фъргюс, ама си мислехме, че ще искате да го видите тази вечер, преди да си легнете.
Ръката на Джеф, който тъкмо си наливаше второ питие, спря насред движението. Той много обичаше малкия си племенник, но по принцип децата не го интересуваха особено. Просто досега никога не се беше замислял за тях. Разбира се, когато има свои собствени деца, нещата щяха да се променят… ако това някога се случи. Имайки предвид разрива между него и Раелин, вече малко се съмняваше, че скоро ще имат потомство.
Остави чашата и се изправи пред иконома.
— Кингстън, бих искал да ме разбереш съвсем ясно по този въпрос. Детето на Нел е сираче, доколкото ми е известно, няма никакви роднини, и по тази причина ще позволя да остане в дома ми, или докато някой роднина на Нел си го поиска, или друго семейство го осинови. Дотогава очаквам за него да се грижат мило и състрадателно в моята къща или в къщата на госпожа Фъргюс. Но помни едно, Кингстън, Даниел не е мой син и никой да не си въобразява подобно нещо.
Кингстън закима енергично.
— Знам го туй, господин Джефри. Хич и не съм си помислял, че сте му татко.
— Благодаря за доверието, Кингстън. Нормално е да имаш някои съмнения, особено след като чу Нел да твърди, че детето приличало на мен. Ако е така, то е чиста случайност. Значи също ще прилича и на господин Брандън, на покойния ни баща и на роднините ни в Англия, да не говорим и за пял куп други непознати. Можем само да се надяваме, че баща му може да реши да постъпи правилно и да вземе своето извънбрачно дете. За малчугана ще е много тежко да расте без майка и всички да се отнасят с него като с копеле. Лепнат ли му този етикет, то дори няма да има шанс да започне живота си както трябва.
— Да, сър. Трудничко ще му е на господин Даниел да оцелява в тоя свят без майчица, ама като няма и бащино име, ще му е още по-трудно.
— Засега домът на Даниел ще бъде тук. Ако чуя някой от слугите да се отнася зле с него само защото майка му го е родила, без да е омъжена, ще бъда много суров с този човек. Нека всички знаят още отсега: няма да търпя злобни подмятания нито от хората, които работят за мен, нито от онези, които влизат в дома ми.
По устните на Кингстън заигра доволна усмивка.
— Сърцат човек сте вий, господин Джефри. Хич не съм се и съмнявал в това!
Джеф повдигна едната си вежда и се загледа в иконома.
— Не знам дали съм сърцат, но определено съм много гладен. Бъди така любезен и ми донеси нещо за ядене в кабинета, преди да съм ревнал и аз като гладно бебе.
— Да, сър, ей сегичка! — изкикоти се Кингстън и забърза по коридора.
Джеф изпи и втората чаша бренди и макар че се изкушаваше да си налее трета, отиде до прозореца и дълго съзерцава дърветата около къщата. Няколко звезди блещукаха между короните им. Мислите му отново се върнаха към събитията от деня и страха на Раелин от него. Как само искаше да може да я утеши! Сърцето го болеше при мисълта, че тя не иска да го изслуша. Но Джеф дълбоко се съмняваше, че тя ще приеме някакви обяснения от него, преди невинността му да бъде доказана. Засега трябваше да остави нещата, както са си.