Изяде вечерята, която Кингстън му донесе, и се опита да разсее мрачните мисли, като се зае със счетоводните книжа. Само че, когато се улови, че за трети път прави една и съща грешка в изчисленията, той изсумтя с отвращение и захвърли книгите. Явно сметките щяха да почакат, докато бъде в състояние да се съсредоточи върху тях.
Разтри врата си и усети, че го боли — явно от скоковете с Брут и от насъбралото се напрежение. Изви глава назад, за да раздвижи схванатите мускули, и погледът му попадна върху ковчежето, което Райе бе оставил на бюрото. Обзет от любопитство, взе кутията и я приближи до светлината на лампата. Разгледа много внимателно вътрешността, но не откри нищо ново. Обърна я наопаки — отново нищо, което да подсказва за скрито отделение. Тъкмо смяташе да върне ковчежето на мястото му, когато забеляза, че едната пролука между дървените плоскости е с част от милиметъра по-широка от другите. Взе тънък нож за писма, притисна върха му в процепа и внимателно изпробва цялото протежение на сглобката. Близо до края й острието леко се закачи в миниатюрна вдлъбнатина. Не се случи нищо, докато не натисна върха навътре. Чу се изщракване и за негова най-голяма изненада се отвори едно тясно, колкото пръста му, дървено капаче, успоредно на ръба. Веднага наклони отвора към светлината на лампата и надникна вътре е надеждата да открие нещо, което ще обясни защо някой би убил една млада майка. Отделението беше широко и дълго колкото самото ковчеже, но, уви, беше празно.
Джеф тихо изруга, отчаян и ядосан. С нищо не можеше да докаже, че някога тук е имало важни тайни документи или поне нещо, е което да накара Раелин да повярва, че Райе е бил прав. Колкото и да му беше неприятно, пак си оставаше в същото положение.
При тези обстоятелства не можеше да вини Раелин, че е объркана и изплашена. Самият той преди няколко години се бе озовал в същото положение. Тогава в Оукли живееше Луиза Уелс. Един път той забеляза как брат му си тръгва от имението, а малко по-късно откри, че Луиза е убита. Не си ли помисли и той най-лошото за брат си? Брандън нямаше нищо общо с убийството, но всички улики тогава сочеха към него. И все пак, макар след онзи случай с брат му да разбираше какво е да си обзет от съмнения, Джеф знаеше, че просто не би могъл да понесе Раелин да го подозира за неопределено дълго време. Тя бе негова съпруга, нуждаеше се от нейната вярност и доверие. Изпитваше непреодолимо желание да бъде с нея. А и се беше почувствал чудесно в ролята си на любящ и грижовен съпруг, а сега копнееше за същата загриженост и от страна на жена си.
Като стана от бюрото, погледна часовника над камината и видя, че е много по-късно, отколкото смяташе. Разтърка с ръце лицето си, търсейки някакво практическо решение на проблемите си. Единственият изход бе да се опита да разкрие истинския убиец и да намери достатъчно улики срещу него, за да бъде осъден. А за момента се чувстваше ужасно уморен и предпочиташе да отложи всякакви опити да види Раелин тази вечер. Утре и двамата щяха да са имали предостатъчно време да починат и да обмислят нещата.
Взел това решение, Джеф тъкмо се канеше да излезе от кабинета си, когато Кора се зададе тичешком по коридора. Кингстън подтичваше зад нея и се опитваше да я спре, но годинките явно му тежаха. По-младата и по-пъргава от него негърка вече влизаше при Джеф, когато старият иконом стигна до вратата.
— Няма нужда да тревожиш господаря тъкмо сега! — извика след нея Кингстън доста разгорещен. — Господин Джефри си има достатъчно грижи и без ти да нахлуваш и да го ядосваш още повече!
— Няма нищо, Кингстън — прекъсна го Джеф. Въпреки че двамата слуги много се уважаваха, не беше рядкост да ги види човек как спорят. Този път Джеф искрено се надяваше, че спорът им няма нищо общо с бебето на Нел. Прекалено дълго бе живял като ерген, та да може за една нощ да се превърне в грижовен осиновител. Обърна се към икономката и я попита: Какво има този път, Кора?
— Госпожа Раелин, сър — рече Кора, като кършеше ръце. Вече часове наред все чукам на вратата й, ама тя не отговаря на молбите ми. Не е добре това, господин Джефри. Колкото и да е разстроена, все трябва да хапва, заради бебето.
Джеф бе съвсем озадачен.
— По дяволите, какво общо има бебето на Нел с храненето на жена ми?