— Не говоря за бебето на Нел, господин Джефри. За вашето бебе и на госпожа Раелин. Тя е бременна, а ме е страх, че може да си е събрала багажа и да е хукнала нанякъде.
Джеф светкавично се стрелна покрай слугите, които зяпнаха от изненада и едва след миг се сетиха да хукнат след него. Джеф изкачи стълбището, като взимаше по три стъпала наведнъж. Щом стигна до горния етаж, пробяга разстоянието до стаята, където се беше затворила жена му. Както бе очаквал, вратата беше заключена. Отвътре не се чуваше никакъв шум. Разтърси бравата и с пресипнал от тревога глас извика:
— Раелин, веднага отвори! Ако ме чуваш, моля те, отвори, защото ще разбия вратата!
Не чу никакъв отговор. Притисна ухо към ключалката с надеждата да чуе някакъв шум, но вече бе почти сигурен, че тя не е вътре.
— Да ида ли до вратата на терасата, сър? — попита Кингстън и избърза към него.
Джеф въобще не беше в настроение за подобно практично решение на проблема. Ако Раелин наистина беше бременна и е избягала от къщата, той бе готов да събори и тухлена стена, стига само да я открие. Затова мрачно нареди:
— Дръпнете се!
Докато Кора и Кингстън го зяпаха изумено, той вдигна крак и силно стовари ботуша си върху дървото. Тежката врата се разтресе при удара, но не поддаде.
— С-сър — заекна Кингстън, слисан от подобна ярост в човека, когото винаги бе смятал за въплъщение на сдържаността. Няма да ми трябва и минутка, за да ида да проверя…
Кракът на Джеф отново се стовари върху вратата и този път дървото около ключалката се нацепи. При следващия ритник вратата окончателно поддаде и се люшна напред. В стаята, върху масата до леглото, гореше лампа, френските прозорци бяха отворени и както се боеше Джеф, от Раелин нямаше и следа.
Кора надникна иззад рамото му и притисна трепереща ръка към устата си, разбрала, че страховете й не са били неоснователни.
— Божичко, това дете наистина е избягало! Какво я е прихванало, господин Джефри?
Лицето му бе мрачно. Мисълта как неговата бременна жена се скита беззащитна вън от дома, докато един убиец все още е на свобода, направо смразяваше кръвта му. Рязко се обърна към Кингстън и нареди:
— Иди в конюшнята и кажи на Спарки да сложи на Маджестик работното седло и калъфа за пушки. Да го приготви за дълго пътуване. И бързо!
На Кора не й трябваха повече обяснения.
— Ще ви трябва храна, вода, одеяла и други работи, достатъчни за двама. Кой знае колко време ще се лутате да търсите госпожа Раелин! Докато ви стегнат коня, всичко ще съм ви приготвила, господин Джефри.
Джеф не си направи труд да отговори. Вече крачеше обратно към стаята си. Щом стигна там, навлече дебел жакет, нахлупи на главата си шапка и мушна един ловджийски нож в джоба на палтото си. Върна се в кабинета, отключи шкафа за оръжие и извади дълга пушка и чифт пистолети. Запаса пистолетите в колана си, преметна два черни рога за барут през рамо и излезе с пушката в ръка.
Спарки вече извеждаше Маджестик от конюшнята. Джеф мушна пушката в калъфа зад седлото и провеси роговете с барут на лъка му.
— Липсва ли Звездоброец от бокса си? Или някой от другите коне? — попита той.
— Не, сър. Проверих всички боксове. Нищичко не липсва, даже и одеяло.
— Проклятие! — изруга Джеф в мига, в който осъзна каква огромна опасност дебне жена му, ако наистина срещне убиеца. Ако поне имаше кон, би имала някакви шансове да се измъкне.
Вече екипираше Маджестик с основните неща, които биха му позволили да броди из гората поне няколко дни, когато Кора пристигна задъхана откъм къщата и му връчи нещата, приготвени за пътуването му.
— И непременно да върнете това мило дете у дома, чувате ли?
— Чувам, Кора — измърмори Джеф, докато проверяваше одеялата, постелката за спане и мушамата за дъжд, които Спарки бе навил на руло и прикрепил зад седлото. То беше по-голямо от спортното английско седло и имаше висок рог от едната страна, който се бе оказал изключително полезен в много трудни положения. Дори имаше място, където да увеси навитото въже, което Спарки се беше сетил да прибави към принадлежностите му.
— Ще ви трябва ли още нещо, сър? — попита треньорът със загрижен глас.
— Струва ми се, погрижил си се за всичко, Спарки — отвърна Джеф, докато се мяташе на коня.
Жребецът сякаш усети тревогата на господаря си, защото щом Джеф докосна с пети хълбоците му, Маджестик подскочи и се втурна напред. Двамата препуснаха по пътеката и скоро се изгубиха в нощта.
Джеф дръпна юздите върху малко възвишение близо до потока, където някога двамата с Раелин се бяха любили. Загледа се в луната, която тъкмо се плъзваше зад гористия хоризонт. С нейното залязване изчезваше и последната светлинка, която му бе помагала да открива следите на жена си. В настъпващия пълен мрак не можеше да се надява да продължава успешно да търси следите й. Нямаше друг избор — трябваше да спре.