Всички погледи бяха обърнати към острова. Там е императорът. Там, на този скалист, недостъпен, брулен от морето остров — живее в уединение и самота вече единадесет години старият и загадъчен владетел на света.
Луций се огледа. Обгърна с поглед цялата палуба — своята свита и войниците, поколеба се за миг, стиснал зъби, после пристъпи чак до перилата на палубата, за да го виждат всички.
Застана мирно и обърнат с лице към Капри, вдигна десница за римския поздрав:
— Ave caesar imperator!47
Той не видя как Фабий се ухили и се обърна гърбом към императорския дворец.
4
Актуарият48 от римската магистратура49 е кръгла нула, нищожество в краката на господарите, песъчинка в морето. Но в определен час на деня, след изгрев-слънце — той е важно лице…
Той слиза по стълбите от Табулариума50 към Forum Magnum51, а на крачка зад него — двама държавни роби; слиза със свитък в ръка — бавно, важно, достолепие…
След като стигна на Виа сакра52, водеща към курията53 на Юлий Цезар, актуарият сви надясно към Форума, където от незапомнени времена се събираха римляните. Спря пред голямата дъска под рострата54, робите намазаха дъската с лепило и той саморъчно залепи върху нея последния брой на римския вестник.
Изведнъж от всички страни започна да се стича народ. Какво съобщава днес префектът на държавния архив на римските граждани? Тълпата бързо растеше. Десетки глави — немити, чорлави, за които прокарването на мръсните пръсти в сплъстените коси означаваше вчесване, — десетки хора в тъмни плебейски дрехи протягаха любопитно шии. Надничари, носачи и гребци от тибърското пристанище „Емпория“, занаятчии и търговци от Форум боариум и Велабъра56, клиенти57, които бързаха да поднесат утринния си поздрав на своите патрони; пеещи проститутки, които се прибираха от субурските58 кръчми в бърлогите си отвъд Тибър; просяци, крадци, улична сган… Появиха се и няколко напарфюмирани глави, чиито смачкани прически и изнурени лица издаваха нощните им преживелици.
Актуарият се отдалечи с важна крачка и към дъската си проби път висок младеж. Рижата му глава светеше в алените лъчи на слънцето едва ли не като златния шлем на Юпитер Капитолийски.
— Ей, рижавият, можеш ли да четеш? — обади се глас от тълпата.
— Мога. Но за такова обръщение — нищо не заслужавате!
— Разкарай се тогава, рижа лисицо…
— Някой да прочете на глас!
Силен глас от първата редица започна да чете:
— „Acta diurna…“
— Прескочи това, умнико…
— Пет! Тихо!
— „… издаден два дни преди януарските нони59 по времето на консулите Гней Ацероний и Гай Понций…“
— Дано те тресне Херкулес по главата! Съобщенията, чети!
— „Император Цезар Август Тиберий Клавдий Нерон…“
— Не стига ли само Тиберий, плямпало? — извика от тълпата груб мъжки глас.
— „… под грижите на своя лекар Харикъл и императорския наследник Гай Цезар бързо се съвзема след болестта. Сънят му е здрав, апетитът — добър…“
— Апетитът му за малолетни момичета и момчета също е добър, нали? — обади се женски глас.
— Дръж си устата, жено! Това мирише на обида на величеството, внимавай!
— „… по-голямата част от деня императорът посвещава на държавните дела, беседва с философите, а вечерта Тиберий…“
— Биберий!60 — извикаха няколко гласа едновременно. Тълпата се разсмя с шепа на уста, само неколцина се възмутиха от предпазливост.
— Мръсна стан! — процеди един мъж в тога.
Гласът на четеца продължи:
— „… а вечерта Тиберий слуша стихове и музика…“
Сенатор Сервий Геминий Курион в момента се къпеше в банята на своя дворец и робът му четеше същото съобщение. Той слушаше напрегнато. Вярно ли е това, или е трик на Макрон? Дали наистина оздравява императорът? Сервий се разстрои. Времето тече. Сега един ден означава повече, отколкото друг път цяла година. Нареди да го извадят от басейна за масаж.
Гласът на Форума:
— „… тази сутрин замина за Капри при императора преторианският префект61 К.Н.С. Макрон…“
47
49
52
54
55
56
57
59
61