Выбрать главу

Калигула влезе забързано и коленичи пред креслото. Започна раболепно:

— Аз съм негодник. Моля те, прости ми! Размислих и чувствувам, че си сто пъти прав, мой най-скъпи. Защо трябва да бъдем по-добри от боговете? Нима те са живели целомъдрено? С насилие и измама са покорявали и богините, и смъртните. — Пое дъх и продължи наизустено: — Юношата Ганимед не е обслужвал боговете само като виночерпец. А Зевс не се е задоволил само с неговите ласки, оженил се е за собствената си сестра Хера. И на всичко отгоре е свалил баща си и внука, за да се възкачи той самият на олимпийския трон.

Тиберий обичаше гръцката митология; гневът му поутихна.

— Боговете не правят грънци, а живеят. Да, живеят си. Обаче ти, млади човече, трябва да бъдеш дисциплиниран и да уважаваш по-старите. — И добави след малко иронично: — „Най-голямата сила — това е сам себе си да овладееш“, казва мъдрият Сенека98.

— Но Сенека също казва: „Най-напред живей, а после философствувай“ — припомни Гай Цезар. — И лично той педантично се ръководи от тази мъдрост…

Тиберий го прекъсна:

— Занапред помни: не обичам да се втурваш при мен като бик на арена! — Леко се усмихна: — И уважавай философите, невежа такъв!

— Заради благосклонността на боговете прости ми, деденце, тази прибързаност. Но аз току-що бях пристигнал в галоп от Рим. Да знаеш каква вест нося от сената!

— Ти ще ми носиш вести от сената? За какво ми е тогава Макрон? Моят единствен, незаменим Макрон? — попита иронично императорът.

— Макрон ще пристигне чак утре. Представи си какво стана! Префектът на държавния архив е наредил да съобщят в „Acta Diurna“, че Луций се връща от Сирия в отечеството си.

— Кой Луций?

— Луций Геминий Курион. Наместникът на легат Вителий…

Старикът се уви в дебелия вълнен шал, затвори очи и се замисли: „Ах, тази фамилия Курион! Републиканското гнездо. Техният прадядо Катон не им дава мира със своята република. Синът на Сервий — мой войник! Макрон трябва по-отблизичко да види това семейство.“

— И римският сенат искал да му отдаде високи почести. На Луций! На това нищожество!

„Сенатът? — помисли си императорът. — Навярно Макрон. Положително Макрон.“

— Защо не го направят направо легат? — заядливо подхвърли Гай. — Или пък — направо консул? Някой му проправя пътя към славата. Кой?

Императорът не го слуша. Той следи хода на своите мисли: Макрон крои нещо. Главата му е робска, но мисли добре. Непременно знае защо иска това. Императорът отвори уморено очи. Калигула стоеше пред него намръщен, блед; хлътналите му, упорити очи пламтяха болезнено; той се присмиваше и угодническият му тон се беше изменил; звучеше гневно и дръзко:

— Говорят, че се отличил в боевете и дипломатическите преговори с партите… бил проявил мъжество и доблест… — Присмехулният глас на Калигула стана груб: — Сигурно между проститутките… В боевете бил винаги пръв… В какви боеве, след като в цялата империя цари мир? Навярно в боевете с пияниците. Пфу! Твоят сенат още веднъж заслужава signum stupiditatis99.

— Не ми е приятно, когато викаш като на пасище — каза императорът. — И ти ли си усвоил лошите навици на Макрон?

Но Гай вече не можеше да бъде спрян:

— Сигурно ще получи и златен венец, а? Аз, аз не съм го получил, а това нищожество Луций ще го получи? Това е позор! Това е провокация! — крещеше Калигула така, та чак вените на слепоочията му се издуваха. — Луций Курион по-достоен от мен?! Сенатът грубо обиди и опозори твоя внук, императоре!

— Какво те засяга теб това, че Луций Курион ще бъде награден? — запита сухо императорът.

— Аз го ненавиждам! — извика Калигула.

— Ах, навярно това е аргумент, достоен за императорския наследник — каза саркастично Тиберий. — Защото преди години в гимназията винаги беше по-силен от теб, защото мяташе по-далеч копието, защото се надсмиваше над твоята боязливост…

— Да, надсмиваше ми се. Унижаваше ме пред всички. И пред Клавдила…

— Не се преструвай, че си обичал Клавдила! Ти измъчи жена си! Засрами се! Колко си дребнав, Гай Цезар! Така не бива да чувствува, да мисли, камо ли да говори един бъдещ император!

— Всичко това е, защото вече десет години ме държиш тук като в затвор — бълваше Калигула. — Защото ме държиш настрана от държавните дела и се отнасяш с мен като с малолетен. Защото дори в Рим не искаш да ме пуснеш! А когато ме пускаш, то е само за няколко часа и — със съгледвачи по петите ми…

Тиберий вметна:

— А колко каши забъркваш за тези няколко часа! Сигурно имаш много пари…

вернуться

98

Сенека, Луций Аней (ок. 3 г. пр.н.е. — 65 г. от н.е.) — римски философ от стоическата школа, прочут оратор, автор на няколко трагедии и много философски съчинения; възпитател на Нерон, който по-късно го принуждава да се самоубие поради подозрение в заговор.

вернуться

99

Signum stupiditatis (лат.) — отличие за глупост.