Как отрови това подлизурство днешния ми ден! Колко е противно да гледаш превит гръбнак и да не виждаш човешко лице! Вместо лица — маски. В сената, на улицата, у дома.
Моята майка Ливия беше умна жена — разсъждаваше императорът. — С най-пъргав ум между римските матрони. Тя ненавиждаше този правнук, но го глезеше от ненавист към децата на Юлия. Ясен й бе до мозъка на костите този изтърсак: «Това е изрод! — казваше тя. — Още няма право да носи тога, а е продажен за трима, страхлив за петима и развратен за десет души. Този изрод мами всеки срещнат човек. И теб ще те измами, Тиберий, когато поиска.»“
„Сигурно ми готви отрова, както стана с баща ми — мислеше си ужасен Калигула. — Ще направи император братовчед ми Гемел, а мен ще ме прати на оня свят. Сигурно ми готви отрова. Бавно действуващо, безшумно оръжие. Невидимо, изпитано. Без рани, без кръв… и сигурно.“
„Ще ме измами и мен, когато поиска — мислеше си императорът. — Ще ме измами или ще ме убие? Шляе се из дворците ми, както му скимне. Може да подкупи готвача или този, който ми поднася ястията, или този, който ги опитва, или лекаря ми. Отровата е по-сигурна, отколкото камата. Каква ще бъде след това съдбата на моята империя? Моята! Аз помогнах на Август да стане тя по-голяма. Аз я укрепих и стабилизирах стопанството й. Моя е тази империя! Аз я държа в дланта си като ябълка. Трябва да я удържа, трябва! Ами когато изчезна? Пак старата мъчителна мисъл: кой ще седне на трона? Кой остана от роднините ми? Клавдий?101 Този заекващ книжен молец, чиято единствена цел в живота е да проучи етруските и картагенските гробници? На всичко отгоре — парцал в ръцете на жените. Това е невъзможно. Калигула? Развратник, тъпак без капка ум й воля. Братовчед му Гемел? Да, той става за император! Образован, умен младеж, може би прекалено тих и мек, ала като порасне, ще се промени. Но сега е едва петнайсетгодишен. Моят род не бива да изпуска властта! Ах, това е идея: ще извикам Гемел тук, сам ще го подготвя за държавните дела. На осемнадесет години би могъл да стане император! След три години! Само да съм жив още три години! Още три години!“
Императорът вдигна очи. Погледът му попадна на една жълта като сяра звезда. Звездата го подсети: „Трябва някой път да попитам своя астролог Тразил какво вещаят звездите за Гемел. И за този изрод ще попитам. Чака като хиена да издъхна. Още три години живот и Рим ще има император!“
Вълните се надигаха и разбиваха с рев о скалите. Някога Тиберий обичаше музиката на морето. Преди четиридесет години, като изгнаник на Родос, всяка вечер в продължение на осем лета той сядаше на морския бряг и морето успокояваше болката му по Рим. Сега този шум го нервира и буди у него страх и тревога.
За смъртоносната рана — старостта — единственият лек е тишината. Дълбока, безпределна, успокояваща тишина. Къде да я намери на тази безумна земя?
Пада нощ. Под трепкащите пламъци на светилниците седят един срещу друг двама мъже. Златният императорски пръстен, символът на върховната власт, блести. Този блясък мами Калигула. Пръстенът — това е тронът, тронът — това е властта над света, неограничената власт, каквато дори безсмъртните олимпийци не са познали.
Здравето на Тиберий е подкопано. Колко месеци или дни му остават? Промяната на трона е съвсем близка. Кога ще угасне едната звезда и ще пламне другата?
Страстен копнеж раздира старческата гръд: да отдалечи края, да живее!
Още три години!
„Искам най-после да живея! — крещи всичко у Калигула. — Ти ми се изпречваш на пътя!“
Тук те мислят еднакво.
Очите на младия светят обезумяло от тази мисъл. Очите на стария приковават противника върху черните мраморни стени като стоманени ками — жестоко, точно, неотвратимо.
Времето пълзи. Животът на двамата мъже виси на косъм… Очакването — въже, опънато до скъсване.
Страхът — стигмата102 на всички империи.
Страхът — въздухът на всички империи.
Страхът — босият главорез — пълзи из стаята на летния дворец „Юпитер“, прониква до центъра на мозъка, до средата на сърцето и се впива там.
Младият и старият се терзаят от една и съща мъка. Животът на диктаторите има и опака страна — несигурност, ужас, безкраен страх.
Тиберий си играе с пръстена. Може би е уловил погледа на Калигула? Чистото злато ту мята искри, ту побледнява. Пребледнява и лицето на Гай.
Императорът прекъсна напрежението.