Сеян имаше достъп до всичко, знаеше всичко. „Всичко за императора!“ Под този лозунг той започна преследването на враговете. Нито един заговор не остана неразкрит, нито един бунт не остана ненаказан. Сеян беше мъж на място.
Едва след пет години един обвиняем призна при мъченията, че Сеян бил този, който наредил да отровят Друз, сина на Тиберий, че по негова заповед е убита Агрипина, вдовицата на Германик, а също и двамата й по-големи сина; че той самият оглавява заговор, който цели отстраняването на Тиберий и неговото възкачване на трона.
Жестоко си отмъсти бащата за загубата на сина си, императорът — за предателството. От този миг Тиберий въдвори в страната страха. И напълно се обезвери. Подозрителността го направи безсърдечен, във всекиго виждаше враг; страхът показа опаката си страна: жестокостта. Макар и да копнееше по родния Рим, не стъпи повече във Вечния град. Не искаше да гледа лицата, които жадуваха само едно: да вадят Тиберий в Тибър!
Императорът стисна гневно устни; трябва още малко да почакате, светлейши отци! Поне още три години, докато Гемел порасне…
Макрон го унасяше на сън. Топлината отпущаше мускулите му, клепачите сами се затваряха. Изправи гръб с усилие, люспестата броня издрънча.
Императорът се опомни, погледна изпотения префект. Ти си по-прозрачен от Сеян, помисли си Тиберий. Не умееш чак толкова да заличаваш следите си. И се обърна към Нерва, пред когото стоеше недокоснатата чаша.
— Защо не пиеш, мой мили?
— Не мога…
— Не ти ли е добре? Но ще поседиш още малко с нас, Кокцей, нали? Нека чуем новините от Рим. — Императорът даде знак на Макрон.
Макрон изтри потта от челото и шията си с копринената кърпичка, която се закачаше о грапавите му пръсти, бързо разкваси с вино сухото си гърло и започна:
— Напоследък сенатът обсъди държавните финанси…
— Браво! — вметна иронично Тиберий. — Сенатът рядко прави това.
— … на обсъждането се стигна до предложение, което трябва да ти предам: сенатът ти препоръчва да благоволиш да отмениш, да, точно така, да отмениш закона за намаляване на данъка, митата и налозите в провинциите. Предлага обратното — данъците и митата чувствително да се повишат. Това ще бъде твърде изгодно за…
— За техните бездънни чекмеджета! — прекъсна го внезапно Тиберий. — Кои умници предложиха това? Публиканите104, нали? Пизон, Вилан, Лавиний, Евазий…
Императорът стана и закрачи из стаята, почуквайки с бастуна о пода. Макрон неспокойно го наблюдаваше. Тиберий кипеше от яд. Той се спря пред Нерва:
— Ето ги твоите славни сенатори, които непрестанно защищаваш пред мен. Казваш, че съм несправедлив и жесток към тях. А какви всъщност са те самите? Сам виждаш: сбирщина от прекупвачи, търговци и лихвари. Може ли такива хора да участвуват в управлението на държавата?
Нерва гледаше Тиберий и си мислеше: борбата винаги го ободрява. Той се радва, че ще се наложи и ще предизвика безпомощен гняв сред публиканите.
Императорът отново закрачи из стаята.
— Закона няма да отменя, данъците няма да повиша! — И добави иронично: — Искам ли вълна, не бива да одера кожата на овците. Достатъчно ми е да стрижа стадото!
Стъпките му звучаха уверено.
— Двадесет и седем милиарда сестерции съм спестил. „От скъперничество“, казват в Рим и лаят по мене като кучета. Но ако се случи неплодородна година, земетресение или мор — кой ще ви спасява? Старият скъперник от Капри! Той трябва да бръкне в съкровищницата, да отвори вратите на своите житници. Така ли е?
— Ти си прекрасен стопанин, Тиберий — каза Нерва възхитен.
Императорът развълнувано се обърна към него:
— Ти разбираш това, Кокцей. Десетки години се грижа за държавната съкровищница и се старая да растат резервите. Империята трябва да има желязна финансова база. И затова не ще допусна да я подкопават със скубане на провинциите. Държавата се нуждае от постоянни доходи!
Макрон шареше с очи наоколо, беше неспокоен, но не смееше да му възрази.
— Какво има още, Невий? — попита Тиберий.
— Германски варварски племена са нападнали нашите лагери край Дунава. Както знаеш, там беше изпратен легионът от Алба Лонга. Но това са новобранци. Шести сирийски се върна в Рим и бих те посъветвал да го изпратиш също на север…
— Ай, ай, а защо, мой префекте?
Макрон се стъписа от присмехулния му тон. Той започна да ръкомаха и продължи енергично.
— Тук се крие голяма опасност, императоре. Ако варварите пробият на повече места „limes Rumanus“ и се втурнат в нашите провинции, местните жители могат да се присъединят към тях. Варварските орди могат да се понесат през Алпите към Рим… О, Херкулес! Та ние не трябва да допуснем война на наша територия!