— Горкичките, ще си съдерат гърлата — иронично вметна Друз. — Днес вече пресипнаха. А утре, когато стадото им остане без овен — този комедиантски кресльо, — до един ще онемеят.
— А какво стана със смелия защитник на Фабий — Сенека? — попита Даркон.
Авиола силно се разсмя:
— Отиде в Баи да се лекува от уплахата си. — И като се обърна към Даркон, добави тихо: — Беше с единия крак в гроба. Калигула прие като лична обида това, че се зае със защитата на Фабий. По време на вечерята наредил на Херея да издаде заповед да го удушат още същата нощ. Но Цезония му казала: „Защо ти е нужно това? Той е охтичав. Лекарите му дават най-много още два-три месеца живот. Остави тая работа на Танатос.“ И Калигула се позамислил и заявил: „Права си, мила моя. Нека друг бог свърши това вместо мен!“
При тези думи Даркон се усмихна:
— Знаменито! Друг бог! Каква власт има над него тази жена!
Авиола сви рамене:
— Интересно докога? — После се обърна към Бибиен: — А как вървят работите на Палатин?
— До една седмица ще отворим лупанара в пълния му блясък! Отделили сме за него цялата западна част на императорския дворец. Тази до градината, където беше библиотеката на Тиберий. Чудесна е за целта. Само злато и коприна, драги приятели. Има да пулите очи! — Бибиен продължаваше с глас на пазарен глашатай: — Най-големият, най-разкошният, най-изумителният лупанар на света! Само за благородни римляни и ориенталски царе! Избрани красавици от цял свят! И освен това: жени и дъщери от най-знатните римски фамилии! Вход — хиляда ауреи! А при тройна такса — сензация: трите сестри на императора!…
— Престани! — уплашено извика Друз.
Бибиен сви рамене:
— Наивник! Императорът разправя за това наляво и надясно! Казва, че сам ще събира таксата. Няма нищо за криене.
Сенаторите се оживиха, само Пизон стоеше намръщен. Той имаше красива жена и не по-малко красива петнадесетгодишна дъщеря.
— На мен ми е интересна Ливила. Самият бяс е, огън момиче! — заяви Даркон.
— Аз пък обратното — бих опитал Агрипинила — мераклийски примляска Бибиен, — нежничка е като детенце.
Авиола стана неспокоен. Спомни си за Торквата, която поради тази опасност бе изпратил в Хиспания. Дали няма да стигнат и дотам Калигуловите пипала?
Друз с насмешка се обърна към Даркон:
— Ами нали Ливила е годеница на Луций Курион? А на тебе ти се иска…
— Мисля, че това няма да й попречи — отговори му Даркон саркастично.
— А на Луций? — ухили се Бибиен.
Разсмяха се силно:
— Дори императорската роза има бодли!
— Луций трябва да издържи.
— Луций има само полза от това. С него тя безплатно…
— С гладиаторите също… — смееше се Даркон — докато аз за такова удоволствие трябва да платя с цената на сто роба.
— Къде е Курион? — запита Хатерий.
— Ще дойде заедно с императора — обясни Авиола. — Императорът не прави и крачка без него. Струва ми се, че дори своя Инцитат не обича вече така, както Луций.
Даркон се наведе и тихо го попита:
— Какво е настроението по нашите въпроси?
Авиола показа с поглед златната Венера:
— Подарък за него.
— О богове! Бива си я!
— Тежи повече от две хиляди либри. Много разчитам на днешната среща — добави Авиола.
Даркон примижа скептично:
— Доста се провлачи тази работа. Нашият господар е неустановен човек. Виж как постъпи със Сенека! Ами ако прехвърли и войната на други богове?
Пизон си спомни за римските тълпи и за свирепостта на Калигула, потри ръце и обобщи мисълта си:
— Днешният разговор с него няма да бъде труден.
Всички бяха на същото мнение. Кимнаха.
Но се лъжеха. Тези дни императорът наистина беше изпитал непознат досега страх. Но щом се окопити, изпадна в ярост. Срещу народа и срещу сената. С народа — тази неблагодарна, мизерна сган според Калигула — ще се справят Херея и неговите преторианци. Но със сената? Със сената той лично трябва да си разчисти сметките!
Калигула се тресеше от злоба само като си спомнеше как в дните на смъртоносна за него опасност сенаторите го зарязаха, изпокриха се в дворците си и го оставиха на произвола на съдбата. А как дръзко се осмеляват сега да го канят на гости! Направо го задължават! Проклинаше се, че в онова добро настроение след окончателната присъда над Фабий прие поканата на Авиола. Ами ако това е някакъв капан, заговор? Ами ако го примамват в леговището на звяра?
„Дали да не изпратя кошница с праскови на Авиола? Или пък изведнъж да подбера цялото това патрицианско гнездо, когато се събере у Авиола? Да направя една хекатомба на боговете?“
Но кръвожадният инстинкт скоро отстъпи пред инстинкта за самосъхранение. Не, ще насъска срещу себе си цялата римска аристокрация, последната си опора наред с армията. Не бива да засипва извора на златото, който е по-ценен, ако тече по малко, но постоянно, опасно е да получи изведнъж много, а после — нищо. Но да им отмъсти — трябва!