Виждаш ли, Тит, тези трима одърпани мъже и жената със засукания хитон? Хистриони13. Струва ми се, че онзи, високия, съм го виждал в Рим. Но как се казваше тоя фокусник?
Въпросът на Луций лети назад. Трима моряци отговарят едновременно:
— Фабий Скавър.
— Да, да, Фабий Скавър — каза Луций. После спря поглед на лодката, която се отдели от вълнолома и пое към кораба. Сиракузките дуумвири14 Аривин и Комод идваха да поздравят скъпия гост — кой знае дали няма да им потрябва някога! — да му се поклонят и да изразят уважението на провинцията към всемогъщия Рим. Луций нареди да им поднесат чаша черно сирийско вино, направи възлияние на Марс, вдигна тост за императора Тиберий и изпи тежкото вино с двамата. Сановниците отведоха госта на брега. А в това време корабът ще вземе вода, пушена треска и вино; весларите ще си отпочинат. Тълпата се разстъпи. Само четиримата артисти си пробиваха път към Луций. Поклониха му се по азиатски — дълбоко, до пояс, за да види, че и те разбират от светски маниери. Високият вдигна ръце с длани, обърнати напред, леко склони глава и произнесе:
— Благородни господарю, ние сме римски артисти, ние сме римски граждани! (Виж ти колко гордо го каза този безделник!) Цяла година пътуваме из Сицилия със своето изкуство. Копнеем да се върнем във Вечния град!…
Луций си спомни: „Фабий! Фабий!“ — крещеше римската сган на Forum Boarium15, където Луций заповяда да спрат за миг носилката, за да погледа какво прави фокусникът. Красив не можеше да го нарече нито тогава, нито сега, но все пак правеше приятно впечатление. Имаше нещо привлекателно в този мъж. И видът му не бе привичен за комедиант. Добре сложено силно тяло, тъмни очи, сключени вежди, ъгловата брада, поизпъкнала долна устна. Жестовете — волни, смели, сякаш наоколо му бе тясно. „Фанфарон!“ — беше си казал тогава Луций.
Артистът умолително продължаваше:
— Ние сме само четирима… и малко багажец… твоят кораб, благородни господарю…
— Виждал съм те в Рим — прекъсна го Луций. — Гълташе ножове на Форум Боариум…
— Каква чест за мен, господарю, че си ме запомнил! — безцеремонно го прекъсна артистът.
Луций великодушно отмина нетактичността му.
— Ще ни забавлявате по пътя…
Четиримата дълбоко се поклониха.
— Предай, Тит, на капитана…
С едно движение на ръката той отстрани комедиантите и продължи сред тълпата от зяпачи — богоравен в своето величие — към двореца на дуумвира Аривий, където го очакваше угощение. Когато в триклиниума16 се отпусна на почетната лежанка край масата, Луций не можа повече да издържи и попита какво става в Рим.
— Вече десет дни те очаква тук пратеник от баща ти, господарю — каза Аривий, погледна към Комод и двамата почтително се изправиха. — Сега ще влезе.
Пратеникът на Сервий, освобожденецът17 Нигрин, носеше добри вести. Сенатор Сервий и матрона Лепида са здрави и приветствуват сина си. И двамата нетърпеливо копнеят по-скоро да го прегърнат. Родният, дом на младия господар живее спокойно под закрилата на родовите лари18 — готов тържествено да го посрещне. След като спре в Мизенум19, високопоставеният господар Луций ще пренощува в Баи20, във вилата на баща си. Там всичко е приготвено, включително яздитният кон; сенаторът се надява, че Луций не би ползвал бавните носилки за пътуването си до Рим.
— Заповядано ми е да ти бъда на пълно разположение, благородни господарю…
— И това е всичко?
— Всичко, господарю мой. — Пратеникът се оттегли, сиракузките сановници влязоха.
Луций си помисли: „А за това, което ме терзае, отново — нищо.“ Той се обърна към дуумвирите:
— Кажете, драги мои, как се чувствува нашият император?
— Здрав е — каза Комод.
— Болен е — произнесе едновременно с него Аривий.
Луций учудено погледна двамата мъже. Те вдигнаха рамене и отново казаха едновременно:
— Стар е вече.
— След две години навършва осемдесет — добави Комод.
— Ах, какво ли ще стане след две години? — въздъхна Аривий.
— Какво ще стане след два месеца? — леко се усмихна Комод.
Домакинът плесна ръце:
— Роби! Розова вода за ръцете! Освежете въздуха с благовония! Венец за моя гост! Нека дойде нашата домина21! Носете ястия и вино! А ти, мой carissime22 чувствувай се като у дома си при нас.
Угощението бе изискано, но на Луций не му се ядеше. Към досегашните му грижи се прибави нова: как е всъщност императорът? Отговаряше кратко, ядеше малко, пиеше малко, очите му блуждаеха из залата. Аривий имаше добър вкус. Край стените бяха наредени необикновено красиви гръцки статуи с божествени тела и великолепни елински лица. Отвън проникваше вятърът, издуваше завесите, във въздуха се долавяше соленият мирис на морето, беше тихо, само отдалече долиташе мелодия на лира, между мраморните колони на перистила23 нахлуваше градината, чиито аромати и свежест изпълваха целия дом…
14