Щом видеше Алиша, вкопчила се в Тед, да потегля с мотора с адски грохот, мисис Мълиган затваряше магазина отвътре и се качваше по витата стълба към своето жилище. И докато си позволяваше да изпуши една цигара, тя се приближаваше към квартирата на госпожица Кармен, по-точно към една клетка с хубаво оформен купол, но Оси никога не казваше клетка, тя деликатно предпочиташе да говори за „квартирата на госпожица Кармен“. Винаги имаше чувството, че среща разбиране у Кармен, когато, обърната към птицата, изливаше сърцето си. Бе намерила разбиране за опасенията си относно Тед и Алиша, обсъждаше с птицата служебните си неволи, постигна пълно единомислие с нея, по повод оплакването си за ненастъпването на някои годишни времена, за прекалената продължителност на едно от тях, тъй че за следващото не бе останало време. Изглеждаше така, сякаш Оси бе открила в госпожица Кармен своето второ „аз“, което й помагаше да преодолява проблемите си в живота. Бе се сдобила с папагала от дюкяна за животни в Шипли, бе взела автобуса до Шипли след уверението на Кени, че той с абсолютна сигурност щял да преодолее препятствието, което внезапно се бе изпречило пред неговото преминаване от четвърти в пети клас. В отговор на това Оси бе тръгнала за Шипли, бе купила птицата като награда за Кени, уверена, че Кени обича животните. Кени винаги с радост бе мъкнал в къщи животни — една къртица, гущери, веднъж една жаба и един слепок, макар Оси да бе забравила, че интересът на Кени от онова време бе имал изключително краткотрайна продължителност, жабата той бе подхвърлил за храна на котарака Аякс, а слепока Оси измете един ден изпод леглото на Кени, изсъхнал като вейка, тъй че тя изобщо не можа да познае какво в същност бе това. Строго погледнато, госпожица Кармен никога не е била собственост на Кенет — първо, защото Кени все пак не можа да премине в следващия клас, и второ, защото той изискваше от Кармен да говори, а тя не можеше. Оси бе питала за това търговеца в Шипли и бе узнала, че папагалът би могъл да бъде научен да говори, но никой не притежаваше нужното търпение — нито Кенет, нито Уорън, нито дори мисис Мълиган. При все това Оси пределно ясно и убедително забеляза интелектуалните дарби на дребния папагалски род, който тя, ако трябва да бъдем справедливи, бъркаше със същинските папагали. Макар и звуците на Кармен да не означаваха нищо, Оси ги тълкуваше като думи, които отчасти или поне в момента успяваха да я окуражат. Във всеки случай не бе необходимо да произнася монолози, а вярваше, че провежда истински разговор, че чува добре обмислени отговори от страна на Кармен, за което съдеше по острото писукане на папагалчето, а понякога и по положението на главата и другите части на тялото му, или по изразителния начин, по който подскачаше нагоре-надолу върху пръчките на своята квартира. Обикновено Кени беше този, който слагаше край на разговора между Оси и госпожицата, като влизаше и задаваше въпроси след ядене, и по-рядко Уорън, който покрай изобретението си много често забравяше да яде.