Този ден Оси се отказа да размени повече каквато и да е дума с госпожица Кармен. Тя видя Кени и чичо Уорън на масата за обяд пред супа от цветно зеле, след това, както беше дълбоко наскърбена, се оттегли в стаята си и се опита да започне една книга, която от доста време се канеше да чете, но скоро забеляза, че очите й само се плъзгат по редовете, без да разбира какво означават. Чувствайки се самотна, тя се повъртя известно време безцелно из стаята, спира на няколко пъти до прозореца и поглежда навън към улицата, където цареше странна тишина, в никакъв случай неотговаряща на празника, после потърси нещо да се поразвлече, като прегледа още веднъж списъка с поръчките през изтеклата седмица, обмисли някое време застрашеното положение, в което въпреки всички усилия се намираше търговията й, след което стигна до решението да даде обява във вестника. Сметна, че е необходимо за всеки случай да даде под наем неизползуваната си гостна на някой самотен господин. Зае се със съчиняването на обявата и я адресира до „Шипли Стандарт“. Вечерта изпи само чаша чай и си легна.
Чу крясъците на котарака Аякс пред вратата си, чу музиката по радиото от стаята на Кени и малко след това стъпките на Уорън нагоре по стълбата откъм работилницата. От време на време някоя кола профучаваше по улицата. Бе оставила лампата да свети, още веднъж опита да чете, но накрая отново захвърли книгата и се втренчи унесено в сянката, която падаше в стаята. Клепачите й натежаха и тя изгаси лампата, когато дочу нежно барабанене по прозореца, едно почти мелодично почукване, което за миг я хвърли едва ли не във възторг, тъй като с това бяха свързани някои нейни спомени, в никакъв случай неприятни обаче, докато най-сетне разбра, че в същност това бе мелодията на започващия дъжд. Въпреки всичко, в продължение на един миг я бе облъхнал споменът за мистър Мълиган, бащата на Кенет, който преди осем години бе загинал при автомобилна катастрофа. Споменът сякаш идваше някъде съвсем отдалеч и с него Оси заспа.
Сутринта Алиша влезе в магазина, мокра до кости. През цялата нощ бе валяло като из ведро и продължаваше да вали по същия начин — упорит, тираничен, леещ се от небето чудовищен, дъжд, Алиша нямаше чадър или поне мушама и независимо от това, че измокрена като пудел, тя не можеше да бъде полезна в магазина, съществуваше опасност да се простуди, затова Оси я изпрати с една хавлиена кърпа в склада в дъното на магазина, а тя самата се зае да избере рокля за Алиша, за да се преоблече. Когато дойде при нея, видя как момичето, към което изпитваше понякога пориви на майчински чувства, стоеше голо между етажерките и сушеше с хавлиената кърпа косите си. Моментално и по един крайно угнетителен начин Оси отново си спомни за голямата рунтава мечка, а заедно с това и за Тед, как сграбчва това красиво създание с жадна страст, и вероятно гласът на Оси просто бе престанал да й принадлежи, когато изведнъж попита Алиша къде е била вчера. Докато поставяше до Алиша роклята, която беше избрала, тя се чу да пита, но в същото време имаше чувството, сякаш един друг глас в нея я умоляваше, че Алиша може да не пожелае да отговори, а онова можеше и да не е вярно, макар тя много добре да знаеше, че е така. Алиша я осведоми с прекалена доверчивост, която не бе по вкуса на Оси и при вида на нейната голота предизвика ужас в съзнанието й. Била заедно с Тед, най-напред на манифестацията в Шипли, след това пообиколили с мотора насам-натам и после… Алиша направи пауза и Оси й беше благодарна за това, защото не искаше да чуе още веднъж онова, което бездруго знаеше. Но впоследствие все пак й се стори, че нещо у Алиша се разбунтува, внезапно тя я погледна открито и безсрамно в очите и в този момент стана сякаш по-гола, отколкото преди… и после си погукахме заедно, през целия следобед и през цялата нощ — добави малко позахилена и същевременно странно категорична. Долната устна на Оси увисна, но все пак тя забрави да изрази ужаса си с вик. Издаде няколко сподавени звуци и побягна. В магазина се разплака в странен синхрон с дъжда, който се изливаше върху прозорците.