През целия ден вратата на магазина се отвори само два пъти: когато Кенет се върна от училище в гумени ботуши и нахлупена качулка на мушамата ниско над очите, и след това отново едва късно следобед, когато мис Потър попита за секретни копчета, каквито Оси вече не доставяше, тъй като обикновено не се търсеха. Тя се опита да убеди мис Потър в предимствата на ципа пред секретните копчета, но въпреки това не постигна успех. Докато разговаряше с мис Потър за ципове, се случиха две неща: първо, Оси забеляза локвата, появила се от водата, която с непоколебимо упорство се стичаше на капки от чадъра на мис Потър и образуваше една голяма вада около обутите й в галоши крака, и второ, думата „секретно копче“, независимо дали Оси желаеше това или не — а тя, разбира се, не го желаеше! — събуди в съзнанието й една неприлична представа, тъй че за момент тя бе изложена на риска онази вулгарна, употребена от Алиша дума да се изплъзне по погрешка от собствената й уста. Въпреки всичко мис Потър, изглежда, забеляза нещо, защото се втурна твърде объркана навън.
Да се смята, че до вечерта дъждът щеше да се извали, би било безсмислено, тъй като той продължи да се лее и след това, ако изобщо можеше да се каже, че бе имало вечер, защото из един път настана нощ. Тед не се появи и Алиша зае от Оси един чадър. Бездруго в лошо настроение, като се качваше нагоре, Оси се ядоса на Аякс, който кихна срещу нея на стълбата и така не на място седеше на стъпалата, че Оси трябваше внимателно да го прескочи. Горе, пред квартирата на госпожица Кармен, бе застанал Кени и промушил пръсти през пръчките на кафеза, се забавляваше, хвърляйки птицата в паника. Този път на Оси й бе безразлично, отново й се приплака, седна за малко край масата, подпряла глава с ръце, после попита Кени за домашните му. Както обикновено, той обясни набързо, че си бил написал по всичко, но само по безразличния му тон личеше, че лъже; въпреки това Оси не възрази. Истински се разгневи само на чичо Уорън, който се появи, потривайки ръце, и с огромен патос оповести, че бил започнал ново изобретение. От равномерното ромолене на дъжда се чувствал ободрен и окрилен, съобщи той и след това заговори като картечница за новото и действително неповторимото в неговото изобретение. Оси стисна зъби, стараеше се да не го слуша, после внезапно стана и отиде в стаята си.
Следващия предобед Кенет се върна от училище още в десет часа сутринта. В мазетата на училището водата стигала вече до колене, пристигнала пожарната команда, за да я изпомпа. От господин Шеридан, раздавача на телеграми, Оси узна, че по отсечката Есекс — Шипли движението на влаковете било преустановено на много места, а в окръга имало вече наводнени шосета. Но въпреки това продължаваше да вали. Цял следобед Оси от всевъзможни посоки слушаше пронизителното пищене на пожарната, а вечерта се говореше, че в околностите на Шипли се намесили военните, за да спасяват от наводнението шофьорите по шосетата. Съобщаваха за много реки из цялата страна, които излезли от коритата си, за иначе най-безобидни поточета, които си позволили да набъбнат до размерите на езера. Работниците от фабриките в Шипли не можели да ходят вече на работа, защото заводските халета и машините били наводнени. Също и помещенията във филиала на търговската фирма били вече наводнени. Оси слезе под вратата на магазина и загледа недоверчиво прелялата канавка. Преглътна яда си и заговори с Алиша за необходимостта от предохранителни мерки. Глупаво се остави Алиша да я успокои, че вратата на магазина се затваряла плътно и никаква вода не можела да проникне вътре.
Вечерта Оси проведе обстоен разговор с госпожица Кармен. Ставаше въпрос за проливния дъжд и госпожица Кармен изслуша последните новини за катастрофата със зинала човка. Тя създаваше впечатлението, че е благодарна на стопанката си, загдето й представяше нещата в същинската им светлина, и Оси продължаваше да осведомява папагалчето с безпощадно откровение. Сутринта не бе нужно Кени да ходи на училище и той си остана в леглото; само Уорън витаеше наоколо и проявяваше направо противна веселост, и то съвсем не на място. Още на стълбата Оси забеляза, че вратата на магазина не бе устояла на дъжда. Беше се образувала една локва със своеобразна, внушаваща страх форма — проникналата вода наподобяваше плоска, тъмна длан, която посягаше от вратата към вътрешността на магазина. На тезгяха се бе наместил котаракът Аякс и жалостиво мяучеше, втренчил поглед в този странен призрак, който напредваше пълзешком по пода на магазина; по навик, тъй като й бе противно до смърт, когато Аякс се настанеше на тезгяха, Оси се опита със съскане и заплашително вдигната ръка да го прогони оттам, но само успя да го накара да се замита като побъркан напред-назад по тезгяха. Междувременно на вратата почука Алиша и още с отварянето й заедно с нея в магазина нахлу огромна водна маса. Ожесточено, с кофи, парцали и метли, Оси и Алиша се съпротивляваха срещу водната стихия. Но надеждата им да надвият пороя не продължи повече от пет минути. Тогава двете жени с мълниеносна бързина се заловиха да спасяват стоката и преди всичко онази част, която се намираше най-долу по чекмеджетата, както и роклите, палтата и полите, които висяха от лавиците непосредствено до пода. Но въпреки това сега нивото се покачваше с рекордна скорост. Едва след известно време в разгара на сражението Оси забеляза, че водата й стигаше вече до коляното; забеляза го всъщност по усещането за някаква особена тежест в краката, което произтичаше от съпротивлението на покачващата се вода, в която тя газеше.