Едва сега Оси си помисли за Кенет, който се излежаваше в леглото, когато тя слезе в магазина. Вълна на възмущение заля лицето й, като си спомни за този развейпрах, комуто, вместо да помогне на майка си в това бедствено положение, не бе хрумнало нищо по-добро, освен мързеливо да се търкаля в леглото. Не по-малко се разгневи на Уорън, особено когато се сети какви ги бе дрънкал за дъжда — приказки на малоумен — колко окрилен и освежен се бил чувствал от ромоленето на дъждовните капки. Оси цяла трепереше и едва когато спря за миг при вдигането на дрехите, забеляза до каква степен се тресеше от студ — чак зъбите й тракаха, а ръцете й бяха станали безчувствени. Провикна се колкото й държаха сили към Кенет и Уорън, а накрая и към Алиша, която вече не се виждаше, боеше се, че се е удавила. Но Алиша работеше в дъното на магазина като звяр и сега Оси забеляза как спасяваше един вързоп нощници на цветчета и бе затънала във вода до хълбоците. Оси отново викна на Уорън и преди всичко на Кенет. Държеше се здраво за тезгяха и оттам се опитваше да стигне до крака на стълбата. В същото време не преставаше да крещи името на Кенет, за когото си беше втълпила, че е още в леглото и единственото й желание сега бе да го измъкне грубо оттам и да му даде заслужената според, нея порция пердах. В този момент чу Аякс, неговото мяучене долиташе отгоре, над главата й, тя го потърси с очи и го откри на най-горния рафт на етажерката с копчета. Там той се бе протегнал и се наслаждаваше на гледката от прозореца към улицата. Оси гледаше слисана нагоре към Аякс и от обзелата я ярост, която все още бе адресирана към Кенет, тя моментално отдели полагаемото се количество за котарака. Продължаваше да бъде на нож с него, той бе преди всичко собственост на Уорън, но сега тя възприе блаженото му обтягане на сигурна височина като двойно оскърбление. Забрави, че имаше по-важна работа, боричкането около тезгяха, и грабна дървения метър, за да прогони Аякс отгоре, но не успя да достигне котката.
Накрая Оси съвсем случайно извърна глава към прозореца и моментално забрави за Аякс, в този миг забрави дори за магазина и за Алиша, която още правеше опити да продължи спасителното дело — всичко забрави Оси, когато погледна през прозореца и не видя навън нищо познато, нищо от онова, което обикновено бе свикнала да вижда там. Пред погледа й се простираше океан, над който валеше, пихтиеста кожа, която трептеше на височината на очите й, и сякаш безброй гвоздейчета се забиваха в тази кожа, падащите от небето гвоздейчета на дъжда. Както се бе вторачила като хипнотизирана навън и същевременно крещеше от ужас, а крясъците й преминаваха в протяжен детски хленч, тя забеляза още нещо, което сега се появи в най-горния край на прозореца, забеляза и сянката, която произтичаше от това „нещо“ и като зловеща тинктура се сливаше с водата — едва тогава проумя, че „нещото“ бе движещ се кораб, дълга лодка с гребла, които се потапяха във водната маса. Само не можа да разбере кой беше в лодката, водата я издигна толкова високо, че остана да се вижда само дъното й и потапящите се гребла.
Бяха изминали няколко минути, откак корабът се плъзна пред очите на Оси, когато тя постепенно осъзна, че това не беше сън. Детският хленч, тези протяжни вопли, секнаха на устните й, когато се съвзе с усилие и обърна поглед към магазина, превърнал се в аквариум, в който, вместо риби, наоколо плуваха чудесните артикули на Оси — пеньоарите, като жалки, противно пъстри парцали, кутиите с копчета, наподобяващи малки увеселителни параходи, панделките, които се виждаха като змии, където и да погледнеш — все парцали, напълно съсипани и неизползваеми, а между тях — гредите на етажерките, които изглеждаха като подпори на корабен пристан, и само горната четвърт на чугунената й автоматична каса стърчеше като изоставена от всички отбранителна крепост.