— Може би една четвърт от класа — каза тя и изведнъж той се усмихна. — Всички сме предани на изкуството.
За момент той остана съвсем неподвижен, взрян в нея. Прехвърли всичко през главата си. Софи О’Нийл беше красива, защото щом се усмихнеше, тя се озаряваше отвътре, заблестяваха дълбините на нейното същество. Нещо се размърда в него — не бяха само слабините му. За миг той си пожела да беше по-млад, с повече идеали и по-заинтересуван да си търси съпруга.
— Това е възхитително, госпожице О’Нийл — каза той напълно сериозно. Не можеше да не се възмути отново от грозната й сива рокля. Никога преди не беше срещал жена, която дотолкова да страни от красивите рокли, бижутата и привлекателните мъже. Би трябвало да е облечена в бяла коприна, да носи перли и диаманти, да е обкръжена от млади кавалери. Защо освен него никой от господата не се занимаваше с нея? Той отблъсна грубите мисли и се усмихна:
— Не се и съмнявам, че скоро някой галантен джентълмен ще започне да ви ухажва и ще спечели за себе си част от тази преданост.
Тя замръзна.
— Да не би да казах нещо неуместно?
— Да — измърмори тя, поглеждайки встрани.
Глупости, в скоро време някои джентълмени щяха да погледнат зад старешката прическа и ужасните дрехи и щяха да спечелят сърцето й; това беше неизбежно. Едуард пренебрегна лекия, но съвсем осезателен пристъп на съжаление.
Аналогията обаче беше ясна. Тя му напомняше за нешлифованите диаманти, които беше донесъл в Ню Йорк от Южна Африка, мътни и без блясък… но това беше само една илюзия. След обработката и шлифовката дори най-малоценните заискряваха.
Тя отново вдигна лице към него.
— Възнамерявам да стана професионална художничка — каза тя.
— Професионална художничка?
— Да. — Погледът й бе твърд. — Възнамерявам да си печеля хляба, като продавам картините си.
Той не можа да не я погледне смаяно. Добре възпитаните дами не си печелеха хляба, всичко беше много просто. Тя отново облиза устни.
— Да не би да ви шокирах?
— Не съм съвсем сигурен — каза той откровено. — Но аз съм доста либерален. Може би съпругът ви няма да е на същото мнение.
— Без съмнение, ако се омъжа, съпругът ми няма да позволи да си печеля хляба от каквото и да било, още повече от продажбата на моите картини.
Едуард не можеше да повярва на ушите си.
— Сигурно не искате да ми кажете, че няма да се омъжите?
Тя кимна.
Това беше един от редките моменти в живота му, когато той бе наистина шокиран. И докато я гледаше втрещен, осъзнавайки класическата й красота въпреки абсурдните дрехи и невъобразимата прическа, си припомни, че тя бе решила да остане и да го гледа, докато той се люби с Хилари. Тогава се сети и за прекрасните й скици. През ума на Едуард мина мисълта, че никога преди не е срещал жена като нея. Че тя не е онова, което изглежда. В него като че ли се събуди искрен интерес и той потрепна.
— Вие… — и тя отново нервно облиза устни — вие, господине, ме гледате така, сякаш имам две глави.
— Сигурно сте свикнала да се сблъсквате с учудването на обществото, когато заявявате, че ще живеете от продажбата на картините си, а не като нечия съпруга?
— Не, не съм. — Тя спусна тъмните си мигли. — Рядко ходя на светски събирания. И никога не разкривам намеренията си.
Едуард едва се въздържа да не вземе ръката и. И тъй като тя сега не поглеждаше към него, тихите му прошепнати думи падаха върху светло кестенявата й глава.
— Тогава съм поласкан от вашето признание.
Тя потръпна.
Едуард се усмихна мило.
— Затова ли се обличате така? Нарочно ли сте решили да криете красотата си, за да отблъсквате нежелани ухажори?
— За глупачка ли ме мислите?
Сега беше рязка и бледа.
— Госпожице О’Нийл…
Тя едва си пое дъх и вдигна ръка.
— Защо ви трябваше да говорите така? И двамата знаем, че не крия никаква красота.
Тя не знаеше. Дори не подозираше колко е очарователна. И изведнъж Едуард твърдо реши да я разтърси, за да може тя да се види така, както трябва.
— Но това трябва да бъде казано.
Тя скръсти ръце.
— Вие си играете с мене — прошепна тя неловко.
— Не си играя с вас. Аз не си играя с хората или с техните чувства, никога.
Тя впи поглед в него, като че ли разкъсвана между надеждата и отчаянието.
— Приемете истината, госпожице О’Нийл. Защото следващите ви обожатели скоро ще се явят с точно същите думи въпреки вашите професионални амбиции.
Тя едва чуто въздъхна.
— Не мисля така.
— Не?
— Няма никакви обожатели. — Тя понечи да се отдалечи от него, но той я хвана за ръката. — Майка ми ни дава сигнал, че е време за вечеря — извика тя.