Очите й бяха червени и подути и тя ги затвори, пронизвана от безпокойство. Как би могла да остане още тук, в стаите на Едуард? Как би могла да живее отделно от него и в същото време той да може безпрепятствено да нахлува в живота й… а може би дори в леглото й? А гневът му толкова я плашеше. Не можеше да го обвинява, че се е разгневил, задето му бе отмъкнала Едуина под носа. И разбираше ревността му спрямо Хенри — тя бе придружена от страх. Страх го беше да не би друг мъж да му вземе Едуина. Софи знаеше, че трябва да положи големи усилия, за да го убеди, че никога вече няма да му отнеме детето. Колко съжаляваше, че го направи първия път.
Въпросът я изгаряше. Дали се бе любил с нея от гняв… или от чисто, почтено, неконтролируемо желание?
Софи се страхуваше от отговора. Страхуваше се, че единствено гневът го бе довел при нея. И се страхуваше от себе си. Как би могла да мечтае за нещо повече при тези обстоятелства? Още малко, и щеше да се поддаде на изискванията му. Ако желанието бе една истинска връзка между тях, защо в края на краищата да не може да се омъжи за него? Заради Едуина, която имаше нужда от баща. Да жертва любовта заради Едуина? Да приеме неговото тяло и неговата страст вместо любовта му?
Софи се обърна леко, когато дочу почукване на вратата. Рашел влезе в спалнята, изглеждаше тревожна и неспокойна.
— Софи, майка ти е тук.
Софи замръзна, после хвърли див поглед към люлката на Едуина. Бебето спеше блажено.
— Отпрати я — изшептя тя.
— Каза, че трябва да говори с тебе. Софи, тя плачеше. Може би…
Софи се стегна решително.
— Не ме интересува.
Тогава на прага зад Рашел се появи Сюзан. Майка и дъщеря се загледаха една в друга, Софи със студена ярост, Сюзан бледа и разстроена.
— Моля те, Софи — каза Сюзан. — Моля те.
— Излез!
— Софи, ти си мое дете и аз…
Софи изрече твърдо:
— Ако не си отидеш, мамо, ще бъда принудена да повикам персонала на хотела, за да те изпратят до външната врата.
Сюзан побеля.
Софи не желаеше да чувства вина или мъка. Но и тя бе разтърсена от силни, мъчителни емоции.
Сюзан се обърна рязко и излетя от стаята с хлипане.
Софи се строполи на кушетката със златни цветя в краката на леглото. Рашел се втурна към нея и хвана ръцете й.
— Бедничката ми Мога ли да направя нещо?
Софи поклати глава.
— Нищо. Не можеш да ми помогнеш, никой не може. Усети, че сърцето й е разбито. Това бе неоспоримо.
След по-малко от час Софи се озова лице в лице с още посетители. Този път бяха Бенджамин Ралстън и маркиз Дьо Коно.
В мига, когато Софи узна за присъствието им в салона, пулсът й запрепуска лудо. Едва-едва успя да си поеме дъх. В драматичните събития, разиграли се след като бе отишла на бала и отново бе срещнала Едуард, тя напълно бе забравила за бягството на Лиза от Джулиан Сейнт Клер. Явно Бенджамин бе научил от майка й къде се е настанила, а и според Софи доста хора я бяха видели онази нощ да си тръгва с Едуард. Не беше тайна, че Едуард живее в хотел „Савой“. Софи не можеше да престане да се чуди дали Сюзан е имала спречкване с Едуард, преди да дойде тук, в апартамента му.
Сега Софи се огледа в огледалото, понеже знаеше, че трябва да говори с Бенджамин и Сейнт Клер. Наистина трябваше да се приготви да лъже заради Лиза. Никога не бе била особено умела лъжкиня, но този път трябваше да ги заблуди съвършено.
Софи премигна, виждайки очите си зачервени и подути; беше съвсем явно, че е плакала. В действителност изглеждаше ужасно зле. Имаше сини кръгове под очите и бръчки около устата. Не беше имала време да си направи прическа и косата й висеше сплетена в рехава плитка. Софи въздъхна, плисна малко вода на лицето си, избърса го и приглади износената си тъмносиня пола. Излезе от банята и се запъти към салона.
Бенджамин стоеше по средата, лицето му бе пепеляво и мрачно, а маркизът бе застанал до него. Сейнт Клер беше бесен. Софи хвърли кратък поглед към буреносните му сиви очи и разбра, че той няма да остави тази ситуация да увисне без никакво разрешение. Почуди се дали не се е лъгала. Почуди се дали въпреки мрачното си изражение в нощта на годежа — и въпреки още по-мрачната си изповед — той все пак не чувства нещо към Лиза. — Лиза я няма — възкликна Бенджамин. Софи се насили да изглежда учудена.
— Изчезнала е тази нощ — каза Бенджамин. — Мислехме, че се е оттеглила по-рано. Но тази сутрин не дойде на закуска. На обед се притесних и помолих Сюзан да я събуди. Вратата й не само беше още заключена, но и никой не отговаряше. Успяхме да намерим ключ от стаята й — благодарение на госпожа Мърдок — и открихме вътре нещо безподобно. Навсякъде имаше разхвърляни дрехи! Гардеробът беше отворен, чекмеджетата извадени! Прозорецът беше отворен! Отначало се уплашихме да не би да е била отвлечена от крадци!