Софи разшири очи. Никога не би помислила, че Сюзан и Бенджамин могат да подозират най-лошото… и то без причина. Как би могла да остави майка си и Бенджамин да вярват, че Лиза е била отвлечена? После усети погледа на маркиза и неволно се изчерви. Погледите им се срещнаха. Софи знаеше, че той знае без никакво съмнение, че Лиза е избягала от него.
— Сигурно не е отвлечена — каза Софи бавно и несигурно.
Подозираше ли маркизът нейната роля в изчезването на Лиза?
— Не… не е била отвлечена — каза той мрачно. — Намерих това на нощното й шкафче.
Сърцето на Софи подскочи, когато разбра, че Лиза навярно е пишела тази бележка, преди Софи да я бе намерила да си опакова куфара в спалнята.
Маркизът проговори, за пръв път от идването си, доста спокойно, въпреки буреносния си поглед, и гледаше само към Софи.
— Тя пише, че никога няма да се омъжи за мене и че няма да се върне у дома, докато годежът не бъде развален или — за предпочитане — докато аз не се върна във Великобритания.
Софи почувства как кръвта се оттича от лицето й. Защо Бенджамин беше дал на Сейнт Клер да прочете това толкова инкриминиращо писмо?
— Настоях Ралстън да ми даде да прочета бележката — каза той студено, сякаш отгатнал мисълта на Софи. Беше сардоничен. — Явно годеницата ми е овладяна от сериозна предсватбена треска.
Софи го загледа втренчено. Тонът му бе леден, но в очите му пламтяха огънчета.
— Сигурна съм, че това е някакво недоразумение — започна неуверено Софи.
Той изкриви уста.
— Сигурна ли сте в това? Наистина ли, госпожице О’Нийл?
Софи потръпна.
— Това не е в стила на Лиза — каза сурово Бенджамин. — Много съжалявам… никакво извинение не е достатъчно. Но мога да ви уверя, Джулиан, че Лиза много ще съжалява за тази своя истерична постъпка.
Усмивката на маркиза бе смразяваща.
— Вие можете да бъдете уверен, Бенджамин, защото аз нямам намерение да се примиря с писаното в тази бележчица. Сигурен съм, че щом я намеря, тя ще може да бъде убедена в предимствата, които ще произтекат и за двама ни от този брак.
Софи го загледа втренчено, уплашена за Лиза. Знаеше, че Лиза бе направила ужасна грешка… и че маркизът щеше да я намери, да я завлече насила пред олтара и да направи така, че тя да си плати за това бягство. Той нямаше да търси разрешение на ситуацията, а обезщетение. Леденият му поглед отново срещна нейния.
— Може би госпожица О’Нийл има представа откъде бихме могли да започнем търсенето — каза той.
Софи замря.
— А-аз ли?
Той наведе глава, а погледът му бе пронизителен.
— Софи! — излая Бенджамин. — Лиза каза ли ти къде отива?
Софи успя да поклати отрицателно глава, но бузите й пламтяха.
— Можеш ли да се сетиш за нещо, което може да е казала и което може да ни даде насока къде да търсим?
Питайки се дали вината й е изписана на лицето, Софи отново поклати глава.
Бенджамин се поколеба, мрачен, напрегнат и несигурен.
— Ще трябва да се обърнем към полицията.
— Не — каза маркизът. — Още не. Все още можем да избегнем скандала. Ще наема детективи и сам ще я потърся.
— Добра идея. Софи, има ли телефон в този апартамент?
Софи кимна.
Бенджамин отиде до телефона, монтиран на стената, вдигна слушалката и зачака операторът да се обади. Маркизът се обърна с лице към Софи.
— Хайде, госпожице О’Нийл — каза той с не особено приятен тон, — и двамата знаем, че вие знаете къде е отишла Лиза. Защо не ми кажете? Преди положението да е станало още по-лошо?
Софи се надяваше той да не забележи треперенето й.
— Н-не знам къде е сестра ми — излъга тя през зъби. — И а-ако знаех, нямаше да ви кажа.
Той я заразглежда.
— И какво толкова съм направил, че да ви настроя срещу себе си?
— Нищо не сте ми направили — изстреля бързешком Софи, — но не заслужавате жена като Лиза. В това мога да ви уверя!
— Ах… значи не сте поразена от старинното ми потекло, от благородническата ми титла и от самата мисъл, че жена ми един ден ще бъде графиня? — проточи той подигравателно.
Тя не се предаваше.
— Ни най-малко.
— Как не си приличате с доведената си сестра. Това направи толкова силно впечатление на Лиза.
— Казвате го така, сякаш бихте искали годеницата ви да бъде надменна.
— Бих искал — каза той съвсем открито, стряскайки я с това. Погледът му я прикова. — Вие може би бихте издържали на изпитанието да бъдете моя съпруга много по-добре от деликатната ви доведена сестра — каза той.