Дрехите й отлетяха в купчина на пода. Джейк сграбчи гърдите й, а очите му бяха потъмнели от страст. Наведе се, за да подразни издължените им зърна. Сюзан извика. Той смучеше силно и все по-силно, докато Сюзан започна да го моли да спре. Без да й обръща внимание, той разтвори широко краката й. Наведе се и вмъкна езика си в трептящата гънка. Сюзан изстена, когато той докосна най-чувствителното й място, напрегнатата от възбуда розова плът. Езикът на Джейк трептеше като крилата на пеперуда в полет.
Сюзан нададе рязък вик и застена от удоволствие. Джейк се отпусна върху нея и я изпълни докрай. Телата им се движеха в див ритъм. Сюзан отново достигна върховното удоволствие. Джейк се претърколи по гръб, увличайки я със себе си. Пъхна пръст в гънката й, без да излиза от нея, като същевременно наблюдаваше лицето й.
— О, копеле такова! — извика Сюзан със затворени очи, отметнала глава, оголила дългата си бяла шия. Заля я още една вълна от почти непоносимо удоволствие. Насладата бушуваше в нея на несекващи приливи.
Когато се опомни, тя все още го бе възседнала и той бе затихнал, вгледан в нея с блестящите си златисти очи. Самият му поглед й казваше, че той е далеч от кулминацията, потвърждаваше го и това, че още беше твърд и огромен в нея, пулсирайки като двигател на бавен ход. Очите й се разшириха, когато срещна погледа му.
— Беше толкова отдавна, Сюзан. И аз вече не съм момче.
Пулсът й запрепуска лудо.
— Никога не съм мислила, че си.
Той се изсмя дрезгаво и я дръпна долу, обръщайки я под себе си с ловко движение. Устните му намериха чувствителната кожа в долната част на шията й. Той започна отново да се движи в нея, но този път много, много бавно.
Дългите копринени завеси бяха изненадващо бледи, с цвета на лунната светлина, спускащи се до мраморния под. Не бяха дръпнати и контрастираха ярко с цвета на черната нощ зад прозорците на салона. Сюзан лежеше на дивана в прегръдките на Джейк Червеният му копринен халат бе паднал върху купчината нейни дрехи, струпани на осеяния с бледокремави рози килим.
Тя сякаш бе заспала, но Джейк знаеше, че е будна, защото пръстите й галеха съвсем леко китката му и от време на време тя изпускаше по някоя въздишка.
Джейк нямаше нужда да поглежда към лицето й, за да разбере, че тя се усмихва като добре нахранена котка. Но все пак я погледна. Без никакво особено изражение, но и без никакви особени чувства.
Не си бе отишла. Празнотата още бе тук.
Бе мислил — дори се бе надявал — че още я обича. Тайно и дълбоко вътре в себе си. Но се почувства също толкова празен и сам, колкото всеки път, след като спеше с някоя жена. Макар да бе познавал Сюзан повече от двадесет години, макар че бе била негова жена близо десет години, макар че бе родила дъщеря му, между тях нямаше нищо, само плътска страст.
И ако не беше пил с Деланза в ранния следобед, изливайки в ушите му всички свои тайни, разтоварвайки се така, както никога не бе го правил пред друг човек, дори пред Сейнт Клер, може би никога нямаше да потъне в желанието, което още изпитваше към Сюзан. Дълги години избягваше нейната примамка.
Възстановяването на сексуалния им съюз бе до известна степен неизбежно. Сега виждаше, че е имал нужда отново да бъде с нея, за да разбере дали помежду им е останала все още някаква любов.
Но любов нямаше. Нито капка. Каза си, че е облекчен, и здравомислещата част от него наистина беше, но същевременно бе така ужасно тъжен. Тъжен до болка.
Как може човек да има жена и дъщеря и същевременно да бъде така непреодолимо далече от техния живот? Сюзан бе негова жена, но сега щеше да си иде у дома при друг мъж Софи бе негова дъщеря, но дори не знаеше, че той е жив, а ако узнаеше, щеше да бъде шокирана и сигурно би го отблъснала. Той беше предател, убиец… и лъжец. Джейк затвори очи, спомняйки си как Едуард часове наред го бе убеждавал, че Софи ще подскочи от радост, ако научи, че е жив… че няма да избяга от него, а ще се втурне в прегръдките му. Само да беше вярно.
Сюзан отново въздъхна и се изправи лениво. Джейк я погледна, почти радостен, че прекъсна болезнените му размисли. Тя се усмихна, нямайки ни най-малка представа за чувствата му — или за липсата им. Макар че много пъти в миналото го бе наранявала и той също я бе наранявал, не му се искаше сега да я нарани. Време беше да се отърси от миналото — стига да можеше.
— Станала си наистина красива жена, Сюзан — каза той мрачно.
Беше вярно. Тя бе също като Венера с овалното си лице и класически черти, с облака махагонова коса, с пълните си гърди и зрелия ханш, със страстните си бедра.