Сюзан се засмя, поласкана, и разтърси глава.
— А ти си съкрушителен, Джейк. И си станал още по-красив. Наведе се и го целуна леко по устата.
Джейк не се усмихна.
Нейната усмивка също потъмня.
— Джейк?
Той се почуди какво да й каже. Почуди се какво ли иска да й каже. Бавно се надигна и седна, прехвърляйки дългите си здрави крака през дивана, облицован с дамаска на кремави и червени ленти, и посегна към халата си. Облече го. Сюзан хвана китката му.
— Джейк? Какво ще правим?
Той се напрегна.
— Късно е. Пропусна вечерята. Трябва да си идеш у дома, Сюзан.
Тя не помръдна.
— Разбирам, знам. Но…
Той нямаше избор.
— Няма място за никакво „но“. Бенджамин сега е твоят съпруг, а не аз. — Поколеба се. — Това беше моя грешка. Съжалявам. Не трябваше да се случва.
Тя бе станала на крака, бледа и зашеметена.
— Не трябваше да се случва? Това беше най-хубавото нещо, което някога се е случвало на някого от нас. Джейк! Обичам те! И ти ме обичаш… сигурна съм!
Той стана, загърна халата си и го пристегна с колана. Тя бе невероятно красива в съвършената си голота, но той не усети дори най-малко желание. Стоеше потресен, осъзнавайки, че наистина всичко между тях е свършило. Никога повече нямаше да почувства желание към нея. Някак си го знаеше.
— Грешиш, Сюзан.
Тя го загледа, застивайки на място.
— Какво искаш да кажеш?
— Сега си омъжена за Бенджамин, нали не си забравила?
— Казах, че ще го напусна, и говорех напълно сериозно.
— Не можеш да го направиш — каза той меко. — Ще се самоунищожиш, и добре го знаеш. Някога ме мразеше, че съм те откъснал от всичко това. Сега отново ще ме намразиш, ако не можеш да стоиш на равна нога с приятелките си.
— Не. Този път е различно. Сега не си беден емигрант.
Той трепна.
— Това боли. За малко си помислих, че отново ме обичаш по твоя неподражаем начин… мене, а не парите ми.
— Обичам те — изплака Сюзан — Ти просто изопачаваш думите ми!
Но той знаеше, че не е изопачил думите й. Също така знаеше, че Сюзан го обича по своя си егоистичен, егоцентричен начин. Също както знаеше, че някога и той я бе обичал — изцяло — и че сега изобщо не я обича.
— Върни се при Бенджамин — каза той нежно. — Мястото ти е там.
Сюзан ахна.
— Мястото ми е при тебе. Знаеш го, копеле такова! Това, което стана днес, го доказва. Господи, ние се любихме като животни часове наред!
Той усети тъга заради нея.
— Сюзан, ти току-що сложи пръст в раната. Бяхме като животни. Това не беше любов. Беше секс. Великолепен секс, но само секс. Нищо повече. Иди си у дома!
Тя изстена, готова да се разплаче, притиснала ръка към устата си.
— Не мога да живея без тебе.
— Напротив, можеш — каза той. — Години наред живя без мене. Все още усещаше горчивина, като си спомняше колко лесно се бе нагодила тя към смъртта му, колко бързо се бе омъжила повторно.
Тя се наведе, грабна бельото си и го занавлича, без да го погледне в лицето. Вдигна роклята си и каза:
— Аз съм ти жена. Проверих. Дискретно, разбира се. Но пред закона сме все още женени.
— Значи си и двубрачница.
— Не съм виновна аз!
— Ще видя дали моят адвокат може да уреди таен развод.
Той бе проучвал тази идея, но винаги я бе отхвърлял, казвайки си, че тайният развод е невъзможен И имаше основание да се бои, че ще разкрият, че е жив — и тогава, и сега. Но сега той искаше този развод, ако имаше някаква възможност да го получи напълно тайно.
— Не! — извика Сюзан. — Дори да може да стане, аз няма да подпиша!
Той сви рамене.
— Откажи се, Сюзан. Свършено е. — Пристъпи към нея и докосна бузата й. — Съжалявам. Съжалявам за всичко.
Тя изсъска и отблъсна ръката му.
— Нищо не е свършило. Аз съм ти жена. Винаги ще ти бъда жена. Този път няма да победиш, Джейк! Няма да има никакъв развод!
Той я загледа продължително. Сюзан навлажни устни.
— Никога няма да се предам. Разбираш ли ме?
Той не отговори.
— Никога! — изкрещя тя истерично.
Джейк се обърна и прекоси огромната стая, червеното му копринено кимоно се развяваше около него и накрая спря пред вратата.
— Сбогом, Сюзан.
— Недей! Обичам те! Копеле такова!
Той затвори за кратко очи.
— Прекалено късно е. Закъсняла си с петнайсет години, ако трябва да бъдем точни.
Сюзан се загледа подир него, потънала в сълзи, уплашена и разярена, докато той излизаше от стаята. Черната лакирана врата се затвори зад него и той изчезна.
Сюзан остана сама в огромния салон с висок таван, с мраморен под в черно и бяло, с тапицираните в бледи цветове мебели, съвършено сама. Джейк си бе отишъл. Софи си бе отишла. Мъката бе съкрушаваща.