Сюзан отново се опита да привлече вниманието й:
— Софи, скъпа, моля те.
Софи забеляза побледнялото й лице и тъжния поглед в мига, преди да й обърне гръб. Сети се за Едуина и гневът й към Сюзан я накара да се отдалечи на достатъчно голямо разстояние. Опита се да не бъде дребнава и жестока, отхвърляйки майка си… напомни си, че Сюзан бе поискала да направи нещо далеч по-лошо, отколкото просто да отхвърли собствената си внучка.
Софи се насили да възстанови спокойното си изражение. Как бе могла да не се досети, че Сюзан може да дойде днес тук? Софи не спираше да се чуди дали майка й все още не харесва и не разбира нейното изкуство. Каза си, че мнението на Сюзан вече не важи за нея така, както едно време.
— Софи, скъпа, мисля, че това ще бъде голям успех — извика Жак на ухото й.
Софи се обърна към него и се усмихна малко уморено.
— Не знам. Мисля, че някои от дамите са шокирани от моята личност, от начина ми на живот и от това, че толкова често съм рисувала Едуард, понеже е баща на детето ми. Мисля, че са дошли тук да събират клюки и утре да могат да ги разнасят из града.
— О, може и така да е, но пресата и критиците харесаха романтичната ви история! Защото това е великата страст, нали?
Софи погледна настрани. Великата страст? Едва ли; а и тя не можеше да не се чувства тъжна, огорчена и измамена.
После усети, че някой я гледа. Софи трепна, когато срещна внимателния златист поглед на същия мъж, когото бе видяла да я наблюдава на годежния бал на Лиза. Тя сграбчи ръката на Жак Нещо не й даваше мира.
— Жак, кой е тоя? Познаваш ли тоя човек?
Жак последва посоката на погледа й Виждайки, че е обект на техния интерес, непознатият се обърна и изчезна в сгъстяващата се тълпа.
— Ах… той купи анонимно две от твоите работи точно когато ти замина за Париж миналата година.
Софи бе разтърсена и много обезпокоена.
— Кой е той? Трябва да разбера!
— Скъпа… знаеш, че ако купувачът пожелае да остане анонимен, аз съм длъжен…
— Трябва да знам! — възкликна Софи.
— Казва се Джейк Райън.
— Джейк!
Джейк застина на място, после бавно се обърна.
Сюзан сграбчи ръкава му. Очите й блестяха диво. Стояха пред входната врата на галерията, но не бяха сами, защото на изложбата имаше много посетители.
— И си посмял да дойдеш тук! — извика тя обвиняващо.
Не беше я виждал, откакто бяха прекарали заедно следобеда, правейки любов в салона на неговото имение, почти преди две седмици. Но Джейк добре знаеше, че Сюзан на няколко пъти се бе опитвала да го види. Той беше казал всичко, каквото имаше да се казва, и бе наредил да не я пускат в къщата му… да й казват, че го няма. Сега я погледна и видя пред себе си една вманиачена жена, която би била привлекателна, ако очите й не гледаха с такъв див блясък. Но не изпитваше нищо към нея. Трудно му бе да проумее животинското желание, което бе изпитал онзи ден към нея, желание, което лесно можеше да се припише на количеството изпит алкохол, но не би го направил, защото знаеше, че не е така.
— Трябваше да дойда. Не можех да пропусна най-забележителния ден за Софи.
— А утрешният ден ще бъде ли също така забележителен, щом тя се омъжва за онова копеле, което я съблазни и й направи дете? — изсъска Сюзан.
— Мисля, че ще бъде дори още по-хубав ден — каза спокойно Джейк. — Деланза е хлътнал до уши по нея. Той ще я направи щастлива.
Сюзан пребледня.
— Не ми казвай, че и той ти е приятел!
Джейк кимна.
— Ти си луд! — Сълзи изпълниха очите й. — Казал си на онзи ужасен твой слуга, че не искаш да ме виждаш, нали?
— Сюзан… какво целиш?
— Не можеш така лесно да се отървеш от мене… не можеш! Джейк… Господи… не мога да спра да мисля за тебе… за нас!
Той каза с натежал глас:
— Няма никакво „ние“. Свършено е, Сюзан. Свършено.
— Не!
Той й обърна гръб.
Сюзан се втурна и го сграбчи така силно, че той политна назад. Силата й бе неестествена. Той се обърна полека към нея.
— Сюзан?
— Знаеш ли, че понякога те мразя повече, отколкото те обичам?
Той я наблюдаваше мрачно.
Искам те, Джейк.
— Не.
Тя изсъска от яд. Изражението й бе едновременно натъжено и зловещо.
— Аз го направих някога… и пак ще го направя!
Косата на тила му настръхна. Цялото му тяло се напрегна.