Той я положи на леглото.
— Едно от нещата, което не съм — заяви той, докато смъкваше вратовръзката си и я хвърляше на пода, — е лъжец, скъпа.
Той се усмихна и жакетът последва вратовръзката.
Софи седна в леглото и го загледа как разкопчава ризата си прекалено бавно. Той продължи да се усмихва, наблюдавайки я, докато разкриваше инч по инч великолепната си физика. Тя стисна бедра, опитвайки се да не диша прекалено плитко, пленена от една необикновена страст… пленена от любов.
— Какво казваше? — успя да изграчи тя, а всички мускули в тялото й се бяха напрегнали ужасно.
— Обичам те, по дяволите.
Той хвърли ризата зад гърба си и смъкна вълнените панталони по стройните си бедра, без да престава да я гледа в очите. Гащетата, стигащи до коленете, бяха от бледосиня коприна и едва прикриваха много видимата му и много голяма ерекция.
— Обичам те от деня, когато те видях за пръв път… и ще те обичам до деня, когато умра, по дяволите. И може би дори след това. — Погледът му бе предизвикателен. — Ако съществуват такива неща като призраци.
Софи го загледа втренчено, а сърцето й биеше в ушите. Бе зашеметена.
Той смъкна гащетата. Бе висок близо метър и деветдесет, със съвършено скулптирани мускули, твърда плът и здрави кости.
— И ти ме обичаш, нали?
Тя си пое дъх. Досега не бе виждала нещо по-красиво от голото и готово да я люби тяло на Едуард — никога през живота си. И нямаше по-великолепен миг от това признание. Софи разбра, че плаче.
Едуард дойде при нея на леглото и я притегли към себе си в нежна прегръдка.
— Защо плачеш? И защо, боже господи, толкова време ми се противиш?
Софи поклати глава, неспособна да издаде и звук, хлипайки и притискайки се в него. Накрая успя да прошепне:
— Страхувах се. Защото ужасно те обичам от толкова отдавна.
Той престана да се усмихва и погледите им се срещнаха.
Тя отвори уста да му каже отново, че го обича, че винаги го е обичала и винаги ще го обича. Но не успя — попречи й неговата дълбока, настоятелна и всепоглъщаща целувка.
Едуард я положи на леглото и се отпусна върху нея, без да освобождава устата й от завоевателската си целувка. След малко вдигна глава и се усмихна леко, а очите му бяха като изгарящи въглени.
— По-късно — каза той рязко, вплитайки пръсти в косата й, за да издърпа фуркетите, — по-късно ще поговорим.
Софи не помръдна — не можеше да помръдне, — докато Едуард разплиташе плитките й и разстилаше косата й като водопад около нея. Трапчинките проблеснаха на бузите му, ъгълчетата на устата му се извиха дяволито нагоре. Очите му блестяха с плътски обещания; ръката му се пъхна при бедрата, под полите й.
— А сега махни тия проклети дрехи, Софи — заповяда той.
И Софи се подчини.
Тя лежеше гола и неподвижна, все още не напълно задоволена. Почуди се дали изобщо някога ще получи пълно задоволство.
Едуард й се усмихна, седнал на леглото до нея. Взе триредната диамантена огърлица от кадифената кутия и се наведе напред, за да я окачи на шията й. Софи се изчерви. Срещна възхитения поглед на Едуард, който се взираше в нея с потъмнели от желание очи, докато закопчаваше накита около бялата й шия.
Той посегна и потърка едно от зърната й, вече розово и настръхнало от любенето, после отметна косата й на раменете. Сложи обиците на ушите й.
— Господи, колко си красива.
Софи го погледна крадешком, размърдвайки се неспокойно на възглавниците, и се изви леко под въпросителния му поглед, който изследваше всеки инч от тялото й на магьосница. Очите на Едуард се забулиха в мъгла. Ръката му се спусна по шията й, заобиколи диамантената огърлица и продължи надолу, обхващайки пълните й заоблени гърди.
— Всеки от тези диаманти — прошепна той — съм извадил от земята със собствените си ръце.
Софи го погледна, размърда хълбоци и разтвори леко бедра.
— Значи не си контрабандист на диаманти? — прошепна тя, останала без дъх.
Той се засмя; звукът бе твърде рязък.
— Не. По дяволите, не. Това е само мит.
— Радвам се — каза Софи, взе ръката му и я плъзна по гърдите си надолу, към корема. Беше безсрамна, но това никак не я интересуваше. — Дори така да е, има нещо невероятно привлекателно в мъж, който се осмелява да пренася контрабанда диаманти.
Погледите им се вкопчиха един в друг. Без да се усмихва, той спусна ръката си още по-надолу, галейки я там, където тя искаше да бъде погалена. Софи си пое дъх.
— Ще пренасям контрабанда диаманти, ако поискаш това от мене, Софи. — Очите му пламтяха. — Кажи ми какво искаш.
Тя се размърда неспокойно под него. Бедрата й се разтвориха още.