— Да — изстена тя. — Да.
Палецът му погали плътната гънка между бедрата й.
— Тук ли?
Тя кимна, извивайки се леко, по гърдите й блестяха капчици пот, зърната бяха набъбнали и болезнени. Диамантите на шията и на ушите й улавяха светлината на лампата и пръскаха искри. Палецът на Едуард се плъзна навътре, напипвайки влажната и невероятно чувствителна плът. Софи изстена и отново изви гръб — този път дори се надигна от леглото.
Той се засмя с дълбок и гърлен смях.
— Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал — каза той дрезгаво.
Софи срещна погледа му, вълни от умопомрачително удоволствие преминаваха през нея, заплашвайки да избият в поредното кресчендо, и това се случи така бързо, че тя едва го осъзна.
— Едуард, моля те.
Ръката му замря. Той я загледа с искрящи очи.
— Когато те видях за пръв път, исках да направя това. Да бъдеш облечена само в диаманти… в моите диаманти.
Тя срещна разтапящия му поглед.
— Да.
30
Софи се усмихна на Едуард и Едуард й се усмихна. Бяха се облекли и седяха притиснати един до друг на дивана в салона, а Едуард държеше Едуина в скута си. Рашел бе казала, че има среща и отдавна бе излязла. Софи наблюдаваше как Едуард си играе с Едуина, говори й и й прави смешни физиономии, каквито децата много обичат; сърцето и така преливаше от любов, че малко оставаше да се пръсне.
Едуард не бе поискал да се облече. Бе поръчал обилна вечеря и бе настоял да я изядат в леглото. Софи обаче бе отказала. Бе изтъкнала, че домакинството им се състои от четирима души, а не само от двама. Не можеше да си представи да вечеря гола в леглото, а Рашел и Едуина да са някъде наоколо в апартамента. Едуард се бе поддал на разумните й доводи, но видът му подсказваше, че един ден ще направят така, както той предпочита. На Софи й бе трудно да се престори, че това не я засяга.
На вратата се почука. Софи задържа Едуард да не става.
— Стой тук с Едуина — каза тя с усмивка, а погледът й се опиваше от гледката, която представляваше той. Бе толкова невероятно, че го вижда тук с нея и дъщеря им. Внезапната семейна интимност бе смайваща, почти чудо.
— Без съмнение това е вечерята ни.
Но не беше. Софи отвори вратата и видя Жак Дюран-Рюел, чиято физиономия сияеше.
— Жак? — каза тя озадачена. — Какво има? Да не се е случило нещо?
Той се засмя.
— Ти продаде четири маслени платна, две скици и един пастел. А едното от маслените платна го купиха семейство Хавимайър.
Софи извика. Едуард бе станал и се приближи до нея, а Едуина си играеше в ръцете му. Той прегърна Софи с едната си ръка; сърцето и подскачаше бясно в гърдите.
Жак стисна ръката й.
— Не беше След невинността. Но такава картина не се продава лесно. Купиха друга, Отдихът на един джентълмен.
— О, Едуард, можеш ли да повярваш? — възкликна Софи, треперейки от възторг.
Едуард я прегърна по-плътно.
— Знаех си. Още в мига, когато видях първите ти картини миналата година, знаех, че си предопределена за велики неща.
Софи се обърна към него, видя грейналото личице на Едуина и силно целуна бузата на дъщеря си, преди да целуне Едуард.
— Това все още предстои — каза тя, опитвайки се да потисне импулса да изкрещи с все сила и да подскочи от радост. — Купили са една картина. Една. Само една.
— Ще купят още — каза поверително Жак — Знаех, че нямаш търпение да чуеш подобни новини.
Едуард му се усмихна.
— Благодаря ви, Жак Очакваме всеки момент да ни донесат вечеря. Ще останете ли?
Жак обаче беше французин и ги разбираше твърде добре.
— Не, приятели. Мисля, че тази вечер трябва да празнувате е семеен кръг. Поръчах бутилка шампанско за вас. Изпийте я за ваше здраве!
Софи целуна Жак по двете бузи.
— Благодаря ти, че дойде тази вечер.
— Няма проблеми, скъпа. Но утре трябва да седнем и да поговорим за твоето бъдеще.
Софи се усмихна широко и обеща, че ще бъде в галерията веднага щом я отворят. Но Едуард се изкашля леко, тя погледна към него и се извини:
— Всъщност ще бъда там около обяд.
Жак се усмихна и си тръгна.
Едуард пусна Едуина на пода в салона, където нямаше опасност да се нарани, пристъпи към Софи и я притегли в прегръдките си. Завъртя я из стаята в пристъп на лудо веселие. Софи не преставаше да се смее. Когато спря да я върти, главата й бе замаяна, и неговата също. Но целувката му съвсем не бе невинна.
— Едуард — каза сериозно Софи, — искам истинска сватба.