Сюзан подсмръкна и се усмихна, кимвайки бавно.
— Виж ти изненада — каза Джейк. Едуард се приближи към него.
— Видях те там вчера. На изложбата. Какво, по дяволите, правиш, Джейк? Защо се самоизмъчваш така? — Той погледна по-възрастния мъж, сложил ръце на кръста си. — Хайде, излез на светло, Джейк. Аз ще подготвя Софи за твоето внезапно завръщане от света на мъртвите, ако искаш. Моля те. Тя те обича. Разкрий й се.
Джейк го загледа втренчено, с блеснали очи, тъжен израз на устата и съкрушено лице.
— Аз съм убиец. Тя ще избяга от мене с писък.
— Тя мисли, че си герой, а не убиец! — изсъска Едуард. — Ще бъде ужасно развълнувана от това, че си жив!
— Ще се разкрие, че майка й е двубрачница. Тя също ще пострада от този скандал.
Едуард бе побеснял.
— Софи вече достатъчно сграда от това, че роди извънбрачно дъщеря ми. Но ако ти искаш, знаеш, че можем да запазим това в тайна, и то много добре. Никой не трябва да знае, че си жив, само аз и Софи.
Джейк облиза устни.
— Обичам я повече от всичко друго. Мисля, че тя ще бъде наскърбена, наранена и шокирана. Сега има всичко — богатство, уважение, брак. Няма нужда баща й да изскача от гроба и да застрашава живота й, да го подлага на риск! — Джейк го загледа с огромна мъка в очите. — Ако избяга от мене, няма да го понеса.
— Ти изобщо не познаваш дъщеря си… но чия е вината? — Едуард тръгна рязко към вратата, после се обърна. — Ти си един голям страхливец, Джейк! Добре! Стой си там в сянката. Да не би да ми пука? — Едуард отвори входната врата. — Нямало те е, докато дъщеря ти е растяла… хич не ми пука, че няма да те има и докато внучката ти расте!
Джейк го загледа с безизразно и неподвижно лице.
Но Едуард още не беше свършил.
— О, впрочем Софи и аз решихме да направим истинска сватба в края на краищата. На първи януари в един часа в църквата „Сейнт Пол“. — Усмивката на Едуард не можеше да се нарече приятна. — Но забравих. Един призрак не може да присъства на сватба… може само да се рее насам-натам, криейки се из ъглите!
Той се обърна и тръшна вратата зад себе си.
Джейк се отпусна в креслото, покри лице с длани и изхлипа.
— Добре ли си?
Едуард погледна по-големия си брат Слейд, който стоеше до него, близо до главния вход на църквата, усмихнат до уши, въпреки че нито единият, нито другият носеха палта и навън беше ужасно студено. Пред тях стояха Рик, баща им, и Бенджамин, посрещайки последните от петстотинте гости, поканени да присъстват на сватбата на Софи и Едуард. Бяха наели охрана, за да държат настрана любопитната публика и жадната за сензации преса. Изложбата на Софи бе раздухала клюките около скандалната им любов, също както статията в Харпърс, в която Софи признаваше, че се е влюбила в Едуард още в мига, когато го е видяла. Бяха решили да не използват сватбата си като начин да се спечели още популярност и не бяха позволили на представителите на пресата да присъстват на събитието, макар че мнозина журналисти желаеха да присъстват. На Едуард му се стори, че бе видял неколцина от тях в тълпата, но не можеше да си представи по какъв начин се бяха сдобили с покани.
— Е? — смушка го в ребрата Слейд.
Той беше по природа веселяк, съвсем малко по-нисък и по-слаб от Едуард, Сините му очи блестяха и шареха насам-натам. До него стоеше тъмнокосо момченце на около три години, стиснало ръката му, увито порядъчно в дебели дрехи, което наблюдаваше смаяно човешкия поток и особено многото карета и няколкото коли.
— Кола — каза то. — Кола отиде парка?
Едуард и Слейд се засмяха. Едуард бе взел Ник да го повози малко с даймлера в деня, когато пристигна… и оттогава момченцето си просеше всеки ден по една разходка.
— Не днес, Ник! — каза Слейд, потривайки ръце. Дъхът му образуваше облачета във въздуха.
— Иде кола! — настоя Ник.
— Чичо Едуард се жени — каза Слейд, после се ухили дяволито на Едуард. — Какво има, Ед?
— Знаеш ли, не можах да закуся тази сутрин — изсумтя Едуард, явно нямаше настроение за закачки, минути преди наистина да се ожени.
— Нервен ли си? — засмя се Слейд.
— Не те е срам, да го дразниш на сватбения му ден! — скара се жена му Реджайна, която се бе приближила до братята, и хвана ръката на Слейд.
Беше усмихната жена, красавица със златиста коса, под коженото палто ясно си личеше, че е бременна с второто им дете.
— Благодаря ти — каза сковано Едуард. — Разбира се, че съм нервен. Не мислех, че наистина ще направя това!