— Жениш се за прекрасна жена, Ед — каза Слейд.
Едуард го погледна с невероятно възбудени очи.
— Не се страхувам от брака… нито от Софи. Вече не. Но сега бих предпочел по-скоро да избягам!
Слейд и Реджайна се разсмяха. Слейд каза сухо:
— Няма да мислиш така, като видиш красивата си годеница да пристъпва към олтара и очите й да блестят от любов към тебе.
— Така ли изглеждах? — запита настоятелно Реджайна.
Слейд наведе глава и целуна нослето й.
— Беше направо съкрушителна.
Реджайна се усмихна.
— По-добре да се връщам при булката. Ник, мама отива вътре.
Но Ник бе зает да наблюдава колите, за да обърне внимание на майка си, и Реджайна влезе вътре, стискайки ръката на Едуард.
Едуард се обърна с гръб към нея; сърцето му биеше лудо и макар че времето бе студено, пот бе избила по челото му. Можеше да си представи Софи точно както Слейд я бе описал, и беше толкова възбуден… и нервен… че едва издържаше.
Изведнъж застина на място.
— Божичко!
Слейд се обърна към него и погледна в същата посока.
— Кой е тоя? Някой репортер ли?
Едуард гледаше високия загорял мъж със златисти очи, който мина небрежно покрай Рик и Бенджамин съвършено хладнокръвно.
— Кучият му син — измърмори той. — Няма да оставя тази работа така!
И Едуард се втурна в църквата подир Джейк О’Нийл.
Софи се приближи до вратата на съблекалнята си и притисна ухо до нея, вслушвайки се в звуците на органа Беше Нова година, хиляда деветстотин и трета — сватбеният и ден — и сърцето й биеше диво.
Семейството на Едуард бе дошло преди три дни, точно навреме за сватбеното тържество. Когато бяха започнали да подготвят сватбата си, Софи научи, че годеникът й е роден и израснал в едно ранчо в Калифорния, което семейството му притежавало вече от две поколения. Бе развълнувана, че най-накрая ще се запознае със семейството му и бе топло приета в тяхната среда Всички бяха дошли — и баща му Рик, и майка му Виктория, и брат му Слейд с жена си Реджайна… всички с изключение на най-големия брат Джеймс, за когото не се знаеше къде се намира. Знаеше се само, че Джеймс вече няколко години броди по света.
Срещата на Едуард със семейството му бе нещо прекрасно; Софи веднага го усети. Двамата братя явно бяха много близки, бащата и синът много се обичаха Преди семейството да дойде, Софи не знаеше много за отношенията на Едуард с майка му. Родителите му бяха разделени и живееха поотделно, Софи знаеше, че Едуард не е говорил с майка си цели три години. Той явно я обвиняваше за раздялата Софи много се зарадва, че той веднъж завинаги е сложил край на тази нелепост. Тя веднага бе усетила, че Виктория силно е страдала от липсата на Едуард, че го е обичала така, както само майка може да обича сина си. Когато Едуард я бе прегърнал, тя се бе разплакала.
Сватбата на Софи бе съвършена. Почти.
Защото Лиза я нямаше. Лиза все още се криеше в Нюпорт Бийч. Беше се обадила веднъж на Софи по телефона, за да я успокои, че е добре и да научи какво става с маркиза. Софи бе казала на Лиза, че с всеки изминал ден Сейнт Клер е все по-твърдо решен да я открие и да се ожени за нея. Софи се бе опитала да убеди Лиза да си дойде у дома, да се изправи срещу маркиза и сама да се защити, но Лиза бе отказала. Тя беше сигурна, че в края на краищата ще сломи неговата гордост и той ще се върне с подвита опашка при своите разорени наследствени имения. Софи го бе виждала няколко пъти и се съмняваше в това. Колкото повече време минаваше, толкова повече той се вбесяваше, че не е открил избягалата си булка. Беше все по-вбесен и все по-непреклонен.
Софи бе убедила Лиза да драсне кратка бележка до баща си, за да премахне огромното му безпокойство, и тази бележка се бе получила преди две седмици. Дълбоко разстроеният Бенджамин бе изпаднал в невероятна ярост и веднага бе пратил детективи да търсят къде се крие дъщеря му. Софи имаше лошото предчувствие, че дните на Лиза на свобода са преброени.
Софи знаеше, че сега не е време да мисли за Лиза. Днес беше ден за радостни мисли. Бе помолила Рашел, Реджайна и Виктория да ги оставят за малко сами с майка й и сега открехна вратата, за да ги повика обратно. Тогава разбра, че музиката е спряла, и сърцето й също като че ли спря.
— Е, щом музиката е спряла, мога само да предполагам, че всички гости са дошли и са влезли — каза Сюзан. — Хайде, Софи, трябва да ти сложим воала Само за минути, докато идеш пред олтара.
Софи затрепери, обхваната от истинска предсватбена треска. Видя мислено Едуард да стои пред олтара в черния си смокинг и да я чака, видя и себе си как пристъпва към него, обгърната в бял облак. Вълнение, радост и любов се втурнаха в гърдите й с невероятна сила и краката и се подкосиха. Но сега не беше време да се поддава на нерви. След няколко минути церемонията щеше да започне… и тя най-накрая щеше да стане съпруга на Едуард Деланза. Сякаш цял живот бе чакала този момент, този зашеметяващ дар на съдбата.