— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита Едуард. Джейк замръзна на място. Току-що бе седнал на най-задната скамейка и двамата бяха сами, останалите гости седяха пред тях.
— Знаеш защо съм тук. Сега изчезвай, Деланза.
Едуард посегна и сграбчи тесния ревер на костюма на Джейк.
— Не! Времето за игри свърши.
Джейк побледня.
Едуард се наведе напред побеснял.
— Ще те завлека да те види, Джейк, независимо дали искаш, или не. Ако искаш да се бием и да правим сцени, заповядай. Няма мене да изпратят обратно в затвора, щом ме разпознаят.
Джейк бавно се изправи.
— Копеле такова.
— Софи трябва да знае, че си жив.
— Едуард… можеш ли да си представиш какво нещо е затворът. Не мога да се върна там.
— Няма да се върнеш. Не и ако дойдеш доброволно с мене.
— Защо го правиш? — извика Джейк.
— Защото не мога да те гледам да се измъчваш без нужда… глупак такъв. — Едуард го хвана здраво за лакътя. — Защото Софи те обича… защото аз я обичам.
Погледите на двамата мъже се срещнаха. И най-накрая Джейк кимна.
— О, Софи — извика Реджайна, — изумителна си… нямам търпение Едуард да те види така.
Софи се усмихна на етърва си — жена, която бе харесала и обикнала още от момента, в който я бе видяла. Реджайна бе не само много красива, елегантна и женствена, но и мила, обичлива и великодушна.
— Благодаря — прошепна тя, а сърцето й биеше със застрашителна бързина. — Но се страхувам, че няма да мога да стигна до олтара… толкова премаляла се чувствам.
— Ела, седни тук — каза Виктория, помагайки на Софи да седне, без да намачка полите си. Рашел й донесе чаша вода, Сюзан положи ръка на рамото й, а Реджайна измъкна шишенце ароматни соли от чантичката си. — За всеки случай — каза тя, усмихвайки се.
На вратата се почука.
— Това трябва да е Бенджамин — каза Сюзан напрегнато, изглеждаше много бледа и сякаш отново щеше да се разплаче. — Софи, искаш ли да ти дам шишенцето да го помиришеш?
Софи поклати отрицателно глава, докато Реджайна отваряше вратата. Двете зърнаха Едуард, застанал на прага с още един мъж. Реджайна се опита веднага да затвори вратата пред Едуард.
— Нали знаеш, че не можеш сега да виждаш булката! — извика тя в уплаха.
Софи се изправи.
— Едуард?!
Първоначалната й радостна реакция, че го вижда, отстъпи място на страха. Видя и мъжа до него — същия непознат със златисти очи, когото бе забелязала на изложбата си и на годежния бал на Лиза.
— Важно е — каза Едуард, мина покрай Реджайна и влезе в стаята.
Софи видя, че той здраво държи другия мъж за ръката. Реджайна, извънредно пребледняла, затвори вратата зад тях… и Софи чу как Сюзан извика.
Софи се обърна и видя как майка й се строполява на стола, от който преди малко бе станала, и сълзи се стичат по бузите й.
— Не, не — изстена тя.
Софи, смаяна, усети някакво подозрение, нещо наистина толкова невероятно, че й бе трудно да повярва. Тя погледна към Едуард и към непознатия, после се спусна към майка си.
— Мамо? Какво има? Какво става?
— О, господи — изстена Сюзан, закри лице с ръце и заплака.
Софи се обърна бавно. Едуард застана пред нея и силно стисна ръцете й.
— Софи, скъпа, сигурно ще бъдеш потресена.
Софи погледна невиждащо Едуард, комуто бе поверила живота си, и непознатия… който се взираше в нея с потресаващо познати очи.
— Баща ти, Джейк, не е мъртъв — каза Едуард. — Той не е загинал в онзи пожар. Другарят му е загинал, а той се е спасил. И оттогава се крие от закона.
Очите на Едуард се взираха в нейните напрегнато и настоятелно, гласът му звучеше успокояващо.
Софи освободи ръцете си, вгледана в непознатия със златистия поглед, който винаги й се бе струвал ужасно познат.
— Не! — извика тя, прекалено разтърсена, за да мисли. — Баща ми е мъртъв!
Мъжът пристъпи напред, в средата на стаята. Беше блед, очите му блестяха.
— Софи, скъпа, прости ми — прошепна той.
Софи замръзна. Гласът на Джейк бе неподражаем, тя не можеше да го забрави, бе едновременно грапав като гласпапир и мек като коприна. Очите им се срещнаха. Дълбините на душата й се отвориха и го познаха; Софи нададе радостен вик.