Джейк остана като закован на място, когато Софи влетя в прегръдките му.
— Татко! — изхълца тя и го прегърна, а бузата й се опря на гърдите му. И докато тя го прегръщаше, той вдигна ръце и я притисна към себе си, а по лицето му потекоха сълзи.
— Дъще — прошепна той. — О, господи, не мислех, че ще доживея този ден.
Зад тях Сюзан бе престанала да плаче и ги гледаше със страх, а Едуард се усмихваше, а сърцето му преливаше от радост. Върхът на носа му бе почервенял.
Всички започнаха да говорят едновременно. Софи настояваше за подробности, искаше да знае как баща й се е спасил от смъртта и как се е изплъзвал от британските власти през тези петнадесет години, откога е в Ню Йорк и какво смята да прави сега. Искаше той да присъства на сватбата й. Сюзан не пророни и дума, но Виктория, Реджайна, Рашел и Едуард веднага се обявиха против тази идея.
— Скъпа — каза Едуард на Софи, — не можем да рискуваме да го разпознаят, дори да са минали почти петнайсет години, откакто е напуснал страната.
Софи хвана ръката на Джейк и я стисна; видя, че той е напълно съгласен с Едуард, но и същевременно ужасно му се иска да може да я отведе към олтара. Тя кимна бавно, осъзнавайки какво всъщност означава присъствието на Джейк… и до какво може да доведе. Обърна се към Едуард, кършейки ръце.
— След церемонията… Едуард… моля те. Не можем ли да отложим медения си месец с няколко дни?
Той обгърна с ръка раменете й.
— Разбира се, че можем.
Изведнъж очите на Софи се напълниха със сълзи.
— Това е най-големият подарък, който можеше да ми подариш, Едуард. Да върнеш баща ми… жив. Благодаря ти.
Едуард я хвана за раменете, притегли я към себе си и я целуна по устата.
Пред вратата се чуха внезапни стъпки и вътре влезе Слейд.
— Едуард! По-добре да отиваш вече пред олтара, преди преподобният Харгтър да е дошъл тук да те търси, да види тази сцена и да почне да задава въпроси. Задържах Ралстън колкото можах, но той започва да губи търпение и може всеки момент да дойде тук, ако не се лъжа!
Братята се погледнаха един друг и Едуард кимна.
— Още една минута — каза той. Слейд кимна и излезе от стаята. Едуард погледна към Софи, усмихна се кратко, после погледна към Сюзан. — Добре ли сте?
Сюзан кимна, но цялата трепереше.
В момента Софи помисли, че и Сюзан вижда Джейк за пръв път.
— Мамо — прошепна тя.
Но видя по какъв начин Сюзан гледа Джейк и се почуди дали това е първата им среща от петнадесет години насам. Би трябвало да е така. Мисълта, че през всичките тези години Сюзан е знаела, че Джейк е жив, беше направо непоносима.
Сюзан вдигна очи към нея за един кратък миг.
— Добре съм. — Тя вдигна брадичка, отказвайки да погледне към Джейк Не му каза и една дума. — Мисля, че е най-добре той да излезе.
Софи остана неподвижна, а сърцето й биеше до пръсване. Осъзна, че сега внезапното завръщане на Джейк поставя пред семейството й много проблеми, но каквото и да се случеше, това, че той беше жив и отново с тях, беше по-важно от всякакви бъдещи дилеми. Софи реши да бъде на страната на Джейк и Сюзан, независимо какво можеше да се случи между тях, независимо какъв скандал можеше да избухне.
Джейк отново прегърна Софи.
— Това е най-великият ден в живота ми — каза тихо той, — не само да бъда на твоята сватба, но и да те прегърна, да говоря с тебе така, както баща говори с дъщеря си. Обичам те, Софи. Ти си силата, която ме крепеше през всичките тези години, когато друг на мое място би се предал. Софи също го прегърна.
— И аз те обичам, татко. Винаги съм те обичала. Ужасно ми липсваше. Утре ще си говорим до насита. Толкова съм развълнувана… като си помисля колко много време ще можем да прекараме заедно.
Джейк се усмихна.
— След всичките тези години мога да почакам още половин ден, преди отново да се съберем. — Целуна я пак и стисна ръката на Едуард с истинско уважение. — Дължа ти благодарност, Едуард.
— Приемам я — каза Едуард. И добави меко:
— Добре дошъл у дома, Джейк.
Хумор проблесна в кехлибарените очи на Джейк.
— Добре дошъл в семейство О’Нийл, Едуард — каза той и излезе от стаята.
— Време е и аз да вървя, преди Харпър или вторият ти баща да дойдат да те търсят — каза Едуард. Очите му пламнаха от възхищение. — Господи, Софи, колко си хубава.
Софи грейна, а очите й още бяха влажни от сълзи.
— Мислех, че няма да го забележиш.
Софи слушаше как органът разлива великолепния класически и тържествен Менделсонов сватбен марш. Бенджамин й се усмихна и й протегна ръка. Софи я пое със замъглени от сълзи очи.