Тя нямаше време да премисли думите си.
— Една… злополука.
— Каква злополука?
Той беше спокоен, все още непосилно любезен. И все така държеше ръцете й, но сега Софи осъзна, че палците му трепкаха над дланите й. Пулсът й се ускори внезапно.
— Не… не искам да говоря за това — успя да изрече тя.
— Аз съм ваш приятел — прошепна той.
Внезапна топлина, родена от многозначителния му тон, се разля из Софи.
— Баща ми… бе напуснал дома няколко години преди това. Толкова го обичах. После научих, че е умрял. Бях малка и толкова уплашена, толкова потисната. Паднах по стълбите и си счупих глезена.
Погледът му я държеше във властта си. Изражението на Едуард не се бе променило.
— Счупените глезени зарастват.
Софи почервеня.
— Но този не зарасна правилно. Сама съм си виновна. Не исках Сюзан да се ядоса… тя беше вече ядосана на баща ми, а и на мене се сърдеше. Не й казах, че съм се наранила Бях много глупаво дете.
Едуард я гледаше с разширени очи, с мрачно и съсредоточено изражение.
— Или много смело дете — каза той накрая.
Софи трепна.
— Защо плачете? — запита той меко.
Софи усети, че сълзите се стичат по бузите й. Беше покрусена. И не можеше да ги изтрие, защото той държеше ръцете й. Тя поклати отрицателно глава, неспособна да издаде и звук, а и нямаше намерение да разкрие истинската причина за тъгата си. В действителност и на нея не й беше известна.
— Толкова силно ли ви боли кракът? Или има нещо друго?
— Много си позволявате! — извика в паника. — Сега, ако обичате… И се изправи. Не биваше. Олюля се. И се строполи в силните ръце на Едуард.
Само за миг, докато той се изправяше заедно с нея, тя се озова в прегръдките му, притисната с цялото си тяло към него, бузата й се опираше в гърдите му, бедрата й се притиснаха към него. Той я задържа така за миг и в този миг Софи разбра, че вече нищо няма да е както преди.
Значи това е да бъдеш прегърната от мъж!
Как се нуждаеше от него… каква нужда имаше от него!
Софи се дръпна от него и Едуард веднага й помогна да седне обратно на стола. Погледът му срещна нейния и тя не можеше да отвърне очи, а тялото й трептеше от неговата сила и топлина, сърцето й танцуваше, сгрято от утехата, която получаваше от него дори в този момент.
— Прекалих — прошепна тя в опит да омаловажи нещата.
— Да, така е — съгласи се той.
Коленичи пред нея и ръцете му намериха десния й крак. Софи извика, но не от болка, а от ужас.
— Какво правите?
Гласът му бе като от коприна.
— Когато ви намерих тук, вие масажирахте крака си. Ръцете ми са много по-силни от вашите.
В миг той разкопча ортопедичната й обувка и я хвърли настрана Софи бе смаяна.
— Не бива.
Протестът й замря. Тя ясно усещаше ръцете му, които обхващаха малкия й крак.
Той погледна към нея, както бе коленичил в краката й.
— Защо не?
И й се усмихна — момчешки, игриво, чувствено.
Тя застина. Той държеше стъпалото на болния й крак и палците му полека масажираха вътрешната му извивка. Цялото удоволствие, което би могла да изпита, отстъпи пред паниката и ужаса. Тя не трябваше дори да му позволи да докосва наранения й глезен. Това сигурно щеше да го отблъсне… но сега Софи знаеше, че не трябва да го отпъжда; каквото и да й струва, не трябва.
— Отпуснете се, госпожице О’Нийл — прошепна той. Точно с такъв глас говореше, когато се любеше с Хилари. Софи трепна, този път неподправеното удоволствие се смесваше с отчаянието.
Моля ви — промълви тя, усещайки как още сълзи заплашват да се стекат по бузите й. — Моля ви, спрете!
Той спря.
— От какво ви е страх?
— Това… не е прилично.
Той изхъмка пренебрежително.
— От какво наистина се страхувате?
Тя бе прекалено смутена, за да отговори, а и едва ли би посмяла.
Проницателните му очи се впиха в нейните и тя разбра, че е отгатнал правилно. Но изведнъж трапчинките му станаха по-дълбоки и той присви очи.
— Добре — каза и продължи с масажа, който я успокояваше и едновременно я смущаваше. — Признавам, дори това да ви шокира, госпожице О’Нийл. През краткия си живот съм виждал доста женски крака. И съм държал някои от тях в ръцете си. Е, какво мислите за това?
Въпреки надвисналия страх на Софи той й се видя забавен, но в никакъв случай не можеше да се разсмее. Вместо това тя сви устни, опитвайки се да контролира смущаващите я вълнения.
— Вашият крак не е по-различен от всеки друг — продължи той, хвърляйки й скандално дързък и чувствен поглед изпод миглите си, които — тя едва сега осъзна — бяха по-дълги от нейните. — Фактически е ужасно, непоносимо нормален.