Сега, докато седеше на коня си, в нея нещо започна да пулсира неспокойно, наблюдавайки непознатия.
Той спря, изправи се и се обърна. Неспокойният му поглед веднага я намери. Той не помръдна, отвръщайки на погледа й така открито, както го гледаше и тя.
Между тях сякаш пробягна внезапна, нажежена до бяло, мълния, някакво животинско желание. Той не се усмихна, но устните му леко се извиха и нещо неизказано като че ли излетя от тях.
Сюзан не можа да остане безразлична. Сега, когато през нощите я изгаряше безпокойство, треската в тялото й ставаше неудържима. Тя вече не излизаше на езда с приятелите си. Вземаше със себе си стария грум и му нареждаше да стои далече зад нея. Всеки ден пресичаше града и отиваше до Ривърсайд авеню. Всеки ден той беше там и тя го гледаше. Той също я гледаше.
Днес Сюзан пъхна няколко монети в ръката на грума и му каза, че не се чувства добре, да й донесе една лимонада от сергията, която беше видяла преди няколко пресечки. Когато той се отдалечи, тя се обърна и срещна златистия поглед на мъжа.
Сюзан облиза устни.
Той пусна чука си и се приближи към нея. Както винаги, беше без риза. Златистата му кожа проблясваше. Движеше се с грацията на хищник Когато спря пред коня, Сюзан трепна, осъзнавайки, че той всъщност не е по-възрастен от нея.
— Чудех се кога ще се освободите от него — каза той, а погледът му я пронизваше.
Беше дързък и сексапилен. Тонът му беше сух и груб.
— Аз… не се чувствам добре — каза Сюзан и гласът й прозвуча странно в собствените й уши.
Вгледа се в него и разбра, че навярно е една-две години по-голям от нея, но не беше момче. Излъчваше опасна мъжка жизненост, нещо мощно и непреодолимо.
— Мога ли да помогна? — Очите му блеснаха.
Сюзан се спусна от коня. Той я подхвана. Тя не можа да се сдържи и погледна надолу, между двамата, към слабините му, едва възпирани от работните панталони.
— Малко вода, ако имате.
Тя вдигна брадичка, възвръщайки си донякъде самообладанието. И високомерието. В края на краищата той беше само работник, и при това ирландец. В говора му се усещаше лек акцент.
— Вода ли? — Той я отпусна и скръсти ръце. Забавляваше се. — Само това ли искате от мене, госпожице… ъ-ъ…?
— Госпожица Вандеркемп — каза тя меко.
— Вандеркемпови от Пето авеню ли?
Тя гордо кимна.
Той се засмя.
— Джейк О’Нийл, госпожице Вандеркемп. От О’Нийлови от Балимена. — Дългите му тъмни мигли се спуснаха надолу, докато я стрелна изпод тях с невероятно съблазнителния си поглед. — Ще се запознаем ли, госпожице Вандеркемп?
Сюзан нямаше какво да мисли. Само за това копнееше в последната седмица. Скоро щеше да се омъжи за някой блед, отегчителен младеж или за някой новобогаташ. Представяше си се в леглото с Питър Керенсън или Ричард Остор. Нямаше да бъде ужасно, но едва ли щеше да е възбуждащо. Искаше Джейк О’Нийл повече, отколкото някога беше искала каквото и да било, и щеше да го има. Тя кимна.
Той си пое дъх, сухата му веселост изчезна, а издутината в панталоните му стана още по-забележима.
— Да вървим.
— Сега ли? — хлъцна тя.
— Сега — каза той с нисък и груб глас. — Точно сега. По дяволите, точно в тоя момент. Цяла седмица се задяваш с мене, госпожице Вандеркемп, така че сега е мой ред.
Сюзан не го накара да чака. Качи се отново на коня, усещайки ясно ръцете му около кръста си, без да я е грижа какво ще си помисли грумът, когато се върне и види, че я няма. Джейк пъхна ключа в дланта й и й даде указания. Сюзан тръгна в галоп.
Не обърна внимание в каква мизерна дупка живее той на две пресечки северно от Норт авеню. Разхождаше се из стаята, хвърляйки погледи към неоправеното легло. Мислено го молеше да побърза. Сърцето й се бе качило в гърлото. Кръвта тичаше по жилите, гореща и дива. Струваше й се, че ако той не дойде в следващия миг, тя ще изкрещи от болка и гняв и ще си разкъса дрехите с нокти.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, мадам — каза той. Поклони й се шеговито.
— Научих се да се движа, без да вдигам шум, още в Дъблин, като момче, когато обирах чуждите джобове.
Сюзан не знаеше дали да му вярва, или не. Не я беше грижа. Той се взря в нея, откопчавайки памучната си риза, бавно, лениво, предизвикателно. Инч след инч откриваше все повече и повече от здравото си загоряло тяло, от торса и плоския стегнат корем. Накрая я откопча пялата. Сюзан осъзнаваше колко преднамерено действа, но беше омаяна от поведението му и трепереше повече от всякога, а мускулите от вътрешната страна на бедрата й се стягаха в твърди възли.
Той смъкна ризата от раменете си и я хвърли на пода.