Тя трепна. Без да сваля очи от неговите, плъзна длан по-надолу и пръстите му се сключиха около него.
Джейк хлъцна. Отвори широко тъмните си опасни очи, обгърна раменете й и я притегли към себе си.
— Отговорът все още е „не“ — каза той, почти докосвайки устните й със своите, смесвайки дъха си с нейния.
Сюзан заплака, наистина разстроена.
Джейк я целуна горещо с отворена уста, език в език, влажно и дълбоко. И докато я целуваше, ръката му се плъзна по облечените й в кадифе хълбоци, върху мекия й оголен корем, през гнездото от влажни къдрици, между лъщящите розови устни.
— Но няма защо да си тръгваш, още не — каза той.
5
— Искали сте да говорите с мене?
Сюзан трепна. Погледна нагоре и видя Едуард Деланза, застанал на вратата, но тъй като още беше в миналото и макар че той изобщо не изглеждаше като Джейк, тя видя Джейк застанал там, висок, красив, надменен, златокос и със златист поглед. Загледа се в него, а миналото отстъпваше мъчително и тя осъзнаваше, че пред нея е съвсем различен мъж, неприличащ на отдавна умрелия й съпруг.
Сюзан се изправи бавно. Много трудно й беше да му се усмихне. Той излъчваше същата небрежна сила, която характеризираше Джейк Също като Джейк и той преливаше от сексуалност. Но не беше Джейк Беше чернокос, синеок негодник, не приличаше на никой от познатите й мъже. Сюзан не се поддаде на тъмнокосата му красота и очевидната мъжественост.
— Моля, влезте, господин Деланза.
Едуард се усмихна също толкова престорено като нея и влезе в салона. Сюзан бързо затвори зад него тежката махагонова врата и се облегна на нея. Погледна го и се запита какво ли привлекателно е намерил в нейната безлична и ексцентрична дъщеря — ако наистина е намерил Софи за привлекателна А ако е така, тя беше непоколебимо решена да го държи настрана от нея — да спести на дъщеря си онези страдания, които самата тя познаваше твърде добре.
— Добро утро. Надявам се, че сте спали добре?
Едуард я изгледа внимателно. Но тонът му беше безусловно учтив:
— Да, сравнително добре. Как е дъщеря ви днес? По-добре ли се чувства?
Сърцето на Сюзан потъна като камък, стана й тежко.
— О, Софи е добре. — Насили се да се усмихне, отиде до него, докосна ръката му леко, почти флиртувайки. Често правеше така с мъжете. — Няма защо да се притеснявате за дъщеря ми, господин Деланза. Мога да ви уверя. Софи се преумори вчера, това е. Сигурна съм, че днес ще се чувства добре.
Усмивката му замръзна на лицето, докато й отговаряше:
— Значи днес не сте я виждали?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не е слязла още.
Ноздрите му се разшириха, а очите потъмняха.
— Може би и тази сутрин не се чувства добре. Вероятно ще трябва да проверите как е, госпожо Ралстън.
Тя се засмя леко, но тежестта в гърдите не се махаше.
— Познавам дъщеря си, сър. Наистина. Нищо й няма на Софи, но ако това ще ви успокои, ще ида да я видя след няколко минути.
— Ще бъда ужасно успокоен — каза той и потрепна.
Господин Деланза, вие прекалено се притеснявате за дъщеря ми — възкликна Сюзан.
— Вчера дъщеря ви не се чувстваше добре; трябва ли да ви го напомням?
Сюзан успя да изобрази още една усмивка.
— Господин Деланза, мога ли да бъда откровена с вас?
— Естествено.
— Вашата загриженост за Софи… Вие не се интересувате наистина от дъщеря ми, нали?
Той се вгледа в нея. Сините му очи бяха студени и тя усети тръпка на страх. Точно като Джейк и този мъж беше нещо повече от негодник… беше опасен, ако го предизвикаш.
— Аз се интересувам много от дъщеря ви, госпожо Ралстън, но не така, както предполагате.
Това не я успокои.
— Тогава как точно?
— Както всеки уважаващ себе си джентълмен се отнася към почтена млада дама.
Сюзан се хвана за думите му.
— Противно на разпространените клюки аз не преследвам осемнадесетгодишни девойчета. — Изражението му беше мрачно. — Успокоих ли ви най-сетне?
Не, изобщо не я беше успокоил. Беше ядосан и не можеше да го скрие. Тя реши да не поправя грешката му относно възрастта на Софи; ако я смяташе за толкова млада, може би това щеше да я предпази от него, каквото и да я уверяваше.
— Не съм особено обезпокоена.
Той вдигна вежда.
Отмести очи от нея и се заразхожда из стаята, оглеждайки я небрежно. Обърна се и й отправи съблазняваща усмивка.
— Сега ще бъда откровен с вас, госпожо Ралстън.
Сюзан се напрегна.
— Много ми е трудно да разбера защо никой не направи никакво усилие да помогне на дъщеря ви вчера, когато тя стана от стола и извика от болка.