Сюзан изпъна още повече гърба си.
— Защо аз бях единственият джентълмен, който се притече на помощ на Софи?
Сюзан изправи рамене.
— Може би сте преценили много погрешно и нас, господин Деланза, както и ситуацията. Всички в нашите кръгове отлично знаят, че Софи е инвалид, затова никой не се изненадва от това, че не може да се движи… освен вас. Вие очевидно сте реагирали инстинктивно, докато останалите избрахме да не унижаваме Софи, пренебрегвайки факта, че тя е инвалид.
Усмивката му бе крива и кратка.
— Това е толкова грозна дума, инвалид. Не можете ли да намерите друга?
— Но тя е инвалид, господин Деланза.
Очите му запламтяха.
— За трети път в разстояние на няколко секунди вие хвърлихте този камък — каза той с принудена и неестествена усмивка.
Но Сюзан бе уплашена и разгневена, и уморена да се преструва.
— Аз не хвърлям камъни по собствената си дъщеря, сър.
— Тогава я наричайте с друга дума, не инвалид.
Сюзан си пое дъх, напомняйки си, че той не е Джейк и не би могъл да бъде, че е неин гост и че до момента не се е случило нищо нередно. Все още.
— Глезенът й е деформиран, господин Деланза.
Едуард също замълча. Но вдигна високо лявата си вежда.
— Наистина ли? Аз го масажирах вчера и не мисля, че е деформиран Освен ако не смятате малка подутина на костта за деформация?
Сюзан отвори широко очи.
— Сигурно се шегувате! Да не сте намислили някаква игра за сметка на дъщеря ми, господин Деланза? Или си играете с мене? Да не би да се забавлявате на наш гръб?
Едуард се взря в нея с присвити очи.
— Не, но виждам, че си блъскам главата в някаква стена!
— Моля?
Той започна рязко:
— Тя ми разказа донякъде какво се е случило. Защо едно момиченце със счупен глезен ще предпочете да се мъчи, вместо да помоли майка си за помощ?
Сюзан побледня и се вцепени.
— Това не е ваша работа!
Гласът му се сниши и стана откровено заплашителен.
— Но стана моя работа вчера… когато никого не го беше грижа.
Въпреки че знаеше какъв е всъщност — още едно подобие на Джейк, — или може би точно поради това Сюзан почувства как сърцето й затуптява бясно в гърдите в отговор на меките му, но заплашителни думи. Нещо повече, тя усети кръвта да нахлува неистово в слабините й. Не искаше да чувства подобно желание и остана така неподвижна, чакайки кога усещането ще напусне тялото й. И тъй като беше само един много привлекателен млад мъж, тъй като не беше Джейк и никога нямаше да бъде, мигът отмина, кръвта й затече по-бавно и се успокои. Сюзан си възвърна гласа:
— Какво става тук?
— Аз самият бих искал да задам този въпрос — каза Едуард.
— Имам пълното право да знам какви са намеренията ви, сър.
— А аз имам пълното право да проявя състрадание към друго човешко същество.
Сюзан се отказа да бъде учтива.
— Ха! — Погледът й се плъзна по слабините му. — Знам какво точно състрадание бихте искали да засвидетелствате на дъщеря ми, господин Деланза! Вчера състраданието ви беше очевидно.
Той стоеше неподвижен, очите му мятаха сини искри, но по бузите му пропълзя издайническа руменина.
— Как бихте могли да твърдите, че мотивацията ви е състрадание? Смятате да съблазните дъщеря ми, нали?
Сюзан чуваше как гласът й се извисява в истерична нотка. Той си пое шумно дъх.
— Не, не смятам. Оскърбявате ме с това предположение. Господи! Не бих съблазнил невинно същество.
— Не бихте?
Тя се изсмя невярващо.
— Не, не бих. — Тонът му беше твърд, челюстта стегната. — Аз не унищожавам ничия невинност, госпожо Ралстън, независимо какво сте чували.
За съжаление точно в този миг пред очите на Сюзан възникна картина — как той прегръща Софи — и това видение й се стори като предзнаменование, като предизвестие на съдбата.
— Значи имате намерение да я ухажвате и някой ден да й предложите брак, така ли? — подигра се тя.
Той отвори широко очи.
— Не.
— Не мислех така! — извика тя.
— Тревожите се без нужда — каза той сухо.
— Не, не е така! Вие сте нахален… невъобразимо нахален! — Сюзан загуби контрол, нещо, което рядко й се случваше… освен с Джейк — Познавам ви, господин Деланза; не се правете на шут нито за миг. И вие сте точно като първия ми съпруг, нищо повече от един свръхсексуален флиртаджия и авантюрист… и парвеню освен това. Така че ходете да си пилеете чара другаде. Пилейте си страстите другаде. Предупреждавам ви!
— Колко грижовна майка сте, госпожо Ралстън! Но защо ли се съмнявам в естеството на вашата загриженост?