— Тя е много красива!
— Наистина.
Хенри се обърна към него, изчервен и с откровено любопитство:
— Тя ви е харесала, нали?
Едуард вдигна рамене.
— Не мислите ли… чувах… че тя не е съвсем… ами… — Хенри почервеня целият като цвекло. — Има ли нещо между вас? — изтърси накрая той.
Едуард почти изстена.
— Никога не разтръбявам с кого съм се целувал — каза той искрено — и послушайте ме, и вие недейте. — Едуард посегна към джобчето на бялото си сако и предложи една цигара на Хенри, но той отказа.
— Всички трябва да бъдем благоразумни — каза Едуард и реши да не запалва цигарата.
Точно тогава видя приближаващата се карета и нещо се сви в гърдите му. Не искаше да заминава, това беше истината. И не мислеше за Хилари Стюарт.
— Предполагам, че няма особено значение дали сте й се харесали.
Едуард вдигна вежда.
— Искам да кажа… толкова жени тичат след вас, нали? — Хенри отново се изчерви. — Чувал съм всички истории, за диамантите, за жените… вие сте невероятен донжуан! Всички го знаят.
Хенри толкова явно му се възхищаваше, че Едуард не помисли да се обижда. Не каза нищо — какво можеше да каже? Слуховете без съмнение бяха преувеличени, но прикриваната завист на мъжете и откритите желания на жените не бяха тайна за него.
Хенри въздъхна.
— Братовчедка ми мисли, че ще се женя за госпожица О’Нийл. Едуард трепна.
Хенри изглеждаше донякъде отчаян.
— Аз не съм като вас, ако разбирате какво искам да кажа. Никоя жена не тича след мене. Ще бъда щастлив, ако се оженя за някоя наследница, дори такава, с малък недостатък, като госпожица О’Нийл.
Едуард почувства силен гняв, толкова голям, че не спря, за да помисли колко неразумно постъпва.
— Значи ще се ожените за нея заради парите й?
— Нима всички не се женят за пари? Но аз не знам — каза Хенри, загледан в ботушите си, които явно бяха чисто нови. — Не мога да реша какво да правя.
— Защо не можете?
Хенри го погледна в очите.
— Това ужасно куцане… а е и странна.
Едуард го загледа втренчено, ъгълчетата на устата му се извиха надолу.
— Значи я намирате отблъскваща, така ли? Но бихте се оженили за нея все пак?
Хенри се поколеба. Виждайки смразяващия поглед на Едуард, той разбра, че е постъпил глупаво, но не можеше да разбере къде точно е сгрешил.
— Ще се ожените за нея дори да я намирате отвратителна, така ли? — каза Едуард със застрашителен тон.
Хенри пребледня.
— Да не би да съм ви обидил, сър? — заекна той.
— Отговорете на въпроса ми, и ще видим.
— Не знам. Нямам желание да се женя за инвалид. Казаха ми, че имала малък проблем, някаква малка деформация. Но дори и така тя е приятна; доста мила е; дори е хубавичка, не мислите ли? Но е саможива и ексцентрична, не го ли знаехте? Само че аз вероятно няма да намеря друга наследница По дяволите! Каква каша!
Едуард стисна челюсти.
— Не ми харесва думата „инвалид“, господин Мартен, фактически тя изобщо не е инвалид.
— Какво?
— Чухте ме. — Едуард впи очи в младия адвокат. — Десният й глезен е зараснал неправилно, когато се е счупил преди много години — това е. Тя е талантлива и хубава, и е толкова нормална във всяко отношение, колкото сме вие и аз — но доста по-приятна като човек, не мислите ли?
— Вие… вие я харесвате? — ококори се Хенри.
— Много — каза простичко Едуард. И добави меко:
— Тя ще бъде много интересна жена, не се и съмнявам.
Хенри Мартен зяпна изненадан за втори път тази сутрин. Когато видя, че Едуард вдига куфара си, се свести.
— Съжалявам! Не исках да ви засегна. Искам да бъдем приятели.
— Не се извинявайте на мене — подхвърли Едуард, крачейки към каретата. Подмина кочияша и сам метна куфара на задната седалка, сякаш беше играчка. — Дължите извинение на госпожица О’Нийл, господин Мартен. Надявам се, че сте достатъчно мъж, за да се погрижите да го направите.
Той скочи в каретата и се извърна.
— И за бога, не се женете за нея. Не й е необходимо съжалението ви — всички наоколо я съжаляват. Нужно й е нещо много по-различно от съжаление.
Хенри остана, впил поглед в заминаващата карета и в ленения костюм на гърба на Едуард Деланза. Не можеше да повярва. Възможно ли е това? Едуард Деланза, безспорният разбивач на женски сърца, невероятният контрабандист на диаманти, истински пират и — ако слуховете бяха верни — жива легенда, се интересува от госпожица Софи О’Нийл?
Хенри би се заклел, че е така.
6