Софи се почувства много по-добре на следващата сутрин и куцането й беше значително по-незабележимо. Сега тя подбра грижливо дрехите си. Вместо да си сложи обичайната блуза и морскосиня пола, облече бяла памучна рокля, чиято висока яка бе поръбена с дантела, а бухналият нагръдник беше плисиран, както и широката пола. Докато си обуваше обувките, се напрягаше да чуе гласа на Едуард сред разговорите и смеховете на моравата точно под вратата, отворена към терасата й. Със сигурност щеше да познае леко дрезгавия му баритон, щом го чуеше.
Тръгна към балкона, но не се осмели да излезе навън. Долу играеха крикет. Жените бяха толкова хубави в пастелните си рокли, мъжете в светли ленени сака и панталони за голф. Усмивката й угасна. Не видя Едуард в групата.
После Софи осъзна точно какво прави и седна. Какво й става? Държи се като някаква млада и зелена хлапачка, замаяна от любов!
Усети, че се изчервява. Едва ли беше замаяна от любов. Беше твърде разумна и твърде сериозна за да бъде замаяна от любов. Утре сутринта се връщаше в Ню Йорк при редовните си занимания в Академията през деня и при самотните нощи в ателието. След този ден едва ли щеше да види отново Едуард Деланза.
И все пак си спомни лудостта от предишната вечер, учудена, че всичко това се бе случило. Изчерви се още по-силно, като си спомни мига на близостта помежду им. Боже господи, той не само бе докоснал увредения й глезен и го бе оголил, но беше говорил за него толкова небрежно и в това нямаше нищо лошо. И тя на свой ред почти му бе разказала най-съкровените си мисли, почти бе споделила с него най-големите си страхове. А почти не го познаваше.
Софи си напомни, че вчерашната вечер за него е била само флирт, един от стотиците, не, хилядите, които е имал досега в живота си. За нея наистина това беше първото подобно преживяване. И все пак тя не можеше да забрави колко беше любезен и загрижен… и съкрушителната му нежност. Не й се стори неискрен. Напротив: стори й се открит и пълен със съчувствие.
Софи не посмя да продължи с размишленията. Беше почти пладне и гостите бяха поканени на грандиозна закуска, каквато Сюзан винаги даваше на гостите си в края на седмицата. Софи ги чуваше как се събират в къщата на долния етаж Докато се разхождаше из стаята си, тя избягваше да поглежда отражението си в огледалото, както имаше навик. Изведнъж краката й сякаш станаха оловни. Софи спря. Вчера Едуард Деланза я беше попитал дали не крие красотата си, за да отблъсква нежелани ухажори.
Бавно, с някакъв ужас Софи се обърна към огледалото, напълно съзнавайки, че не е красива и думите му са били само друг вид флирт. Въпреки това изглеждаше доста хубавичка в тази лятна рокля фантазе, а вчера почти се бе почувствала красива. Софи се гледаше, опитвайки се да долови следа от красота във външността си, но бе разочарована.
Красивата лятна рокля не променяше факта, че е скучна и безлична, че лицето й е съвсем обикновено. Никога нямаше да бъде блестяща красавица като Хилари или Лиза… и никакви флиртове никога нямаше да променят този факт.
Тя побърза да излезе от стаята си и заслиза по стълбите, като почти се затича. Спря в салона, където гостите вече се събираха по двойки и на групи, смееха се и разговаряха, отправяйки се към трапезарията. Едуард още го нямаше. Искаше й се пулсът й да се позабави, да не бие така бързо и отсечено.
— Добър ден, госпожице О’Нийл.
Софи трепна. Хенри Мартен стоеше зад нея, леко изчервен. Софи успя да изобрази някаква усмивка.
— Добро утро, господин Мартен. Приятна ли беше ездата?
— Да, благодаря, госпожице О’Нийл. Мога ли да ви придружа?
Софи вдигна вежда учудено. Вчера Хенри не й беше казал и една дума нито преди вечеря, нито след това. Тя се почуди какво ли го е накарало да промени отношението си, но се усмихна.
— Разбира се.
Гостите се бяха събрали в трапезарията и се нареждаха пред бюфета, който Сюзан беше подредила. Софи усети някакво смущение.
— Чудя се — каза тя меко, а бузите й се зачервиха — къде ли е господин Деланза?
Хенри я погледна.
— Не знаете ли, че той замина? Не ви ли е казал?
Софи помисли, че не е чула правилно… сигурно не бе разбрала.
— Моля?
— Напусна Нюпорт, отиде в града. Госпожице О’Нийл, добре ли сте?
Тя не можеше да отговори. Беше като поразена от гръм.
— Госпожице О’Нийл?
Софи си пое дъх едва-едва, беше смаяна. И невероятно разочарована. Независимо колко се опитваше да се самозалъгва, тя се беше надявала на още един флирт с Едуард Деланза. В действителност се бе надявала този път да бъде по-въздържана и не толкова откровена, да се държи като дама и да не бъде толкова ексцентрична.