— Смешно? Едва ли. Половината жени в града са влюбени в Едуард Деланза! — Лиза я прегърна. — О, горкичката ми. Никога не съм си помисляла, че ще се влюбиш, когато казах, че ще си загубиш ума по него. Просто исках да кажа, че ще ти се види също толкова вълнуващ, колкото и на всички останали.
— Аз не съм влюбена в него — отсече Софи, но сърцето й биеше лудо. — Той просто е… ужасно привлекателен.
Тя си го представи с Хилари, припомни си великолепната му мъжественост.
— Скъпа, той е ужасно привлекателен, наистина, но е и ужасно неприемлив… и ужасно опасен. — Лиза се наведе и отново я прегърна. — Не можеш да бъдеш в безопасност с такъв мъж. Той може да реши да те съблазни, Софи — предупреди я Лиза.
Софи хлъцна. Бузите й пламнаха.
— Сега говориш чисти глупости — извика тя. — Той никога няма да си помисли да съблазнява мене!
Лиза я погледна за миг.
— Понякога напълно откачаш — каза тя. — Явно не си забелязала как те гледаше снощи… но аз видях. Мисля, че е добре, дето си е заминал днес, Софи, след като е казал и направил всичко това.
Софи остана безмълвна, загледана в доведената си сестра. А в ума й затанцуваха образи — как Едуард я прегръща.
— Мамо, искала си да говориш с мене? — каза Софи.
Сюзан седеше пред малкото си френско писалище и вдигна поглед едва когато привърши с отметките по списъка на гостите за следващия уикенд това лято. Вгледа се в помръкналата си дъщеря. И тя като Лиза бе забелязала, че на закуска Софи беше необичайно бледа и изтощена.
— Мисля, че трябва да стоиш тук, Софи, до края на лятото.
Софи замръзна смаяна.
— Трябва да се върна!
Сюзан остави настрана писалката.
— Мислех за това, откакто ти дойде тук вчера. Наистина, ставаш все по-саможива. Човек лесно може да си спечели някаква репутация, но после е невъзможно тя да се опровергае, Софи. Тревожа се за тебе.
Това беше чистата истина.
— Мислех, че идвам само за уикенда — възкликна пребледняла Софи. — Ами курсът ми по рисуване?
Сюзан въздъхна.
— Академията няма да избяга, докато се върнеш, Софи. Ако пропуснеш няколко седмици, това не е кой знае каква трагедия.
— Мамо, трябва да си ида у дома Не мога да пропускам часовете.
Сюзан стана, стиснала писалката. Помисли за Едуард Деланза, който имаше връзка с красавицата Хилари. Но бе флиртувал със Софи, Сюзан си спомни и какви погледи хвърляше и към нея самата. Помисли си за младия адвокат, братовчеда на Анет Мартен, който довечера се разсейваше, а сега, както изглежда, се интересуваше от Софи. Сюзан знаеше, че не може да остави дъщеря си да се върне сама в града. Самата мисъл за това я караше да изпада в паника. Поне тук Сюзан можеше да я наглежда строго и да взема под контрола си всякакви изненадващи ситуации.
— Софи, скъпа, твоята компания ми липсва и както винаги, мисля за твоите интереси. Бих искала да останеш с мене до края на лятото. Нима ще ми се противопоставиш?
Един миг Софи, бледа и измъчена, не отговаряше.
— Предпочитам да не ти се противопоставям, мамо. Но аз вече не съм дете. Аз съм зряла жена; навърших двайсет години наскоро, през май. Не мога да пропусна цял месец от курса си.
Усмивката на Сюзан изчезна.
— Знам кога си родена, Софи. Може да си на двайсет години, но едва ли си зряла жена. Или Едуард Деланза те е убедил в това с целувките си?
Софи трепна и се изчерви.
— Той не ме е целувал.
— Добре, олекна ми! — Сюзан се приближи до Софи и сложи ръце на раменете й. — Най-добре е за тебе да останеш тук още няколко седмици. Трябва да се научиш да бъдеш по-общителна. — И аз ще мога да те наглеждам, помисли Сюзан. Насили се да се усмихне. — Ще пратя да ти донесат всичките неща. Може дори да преустроим една от стаите за гости във временно ателие. Нали разбираш, не очаквам ти да се откажеш от работата си.
— Мамо, само да можех да ти обясня колко важно е учението ми за мене! — възкликна Софи.
— Разбирам това. Разбирала съм всичко дори още когато беше затворено дете, което отказваше да ходи на рождени дни и на други забавления, дете, което можеше часове наред да гледа някоя картина и винаги държеше в ръка някакви боички. Разбирам, Софи.
— Ако наистина си ме разбрала — натърти Софи, — нямаше сега да си говорим така.
Сюзан трепна. Реши да смени темата, да заговори за друго, което я тревожеше много.
— Не изглеждаше добре днес на закуска. Има ли ти нещо?
Софи погледна майка си с колебание.
Сърцето на Сюзан подскочи.
— Той е, нали? Знаеш, че можеш да ми се довериш, скъпа.