Софи потрепери.
— Намирам го ужасно привлекателен, мамо — каза тя накрая.
Сюзан се обърна полека.
— Всички жени намират такива мъже за очарователни, скъпа. Ти си една от стотиците, заклевам ти се, че е така.
— Разбирам. Просто… — и тя почервеня — аз съм едно социално бедствие и единственият мъж, който някога е бил мил с мене, е Едуард Деланза… и той само беше мил, нищо друго.
Сюзан я заведе до дивана и седна до нея. Вгледа се в дъщеря си за момент.
— Той си играе с тебе, скъпа. Познавам този род мъже. Той е точно като баща ти, воден от прищевки и страст, нищо друго няма значение за него, дори ако унищожи нечия невинност.
— Мамо! — възкликна Софи. — Грешиш за господин Деланза, защото той не ме намира привлекателна… и грешиш за баща ми.
Изражението на Сюзан стана твърдо.
— Нека се изразя ясно. Джейк О’Нийл беше един покварен мошеник, такъв е и Едуард Деланза.
Софи изправи рамене.
— Мамо, моля те. Това не е честно. Джейк е мъртъв. Не може да се защити.
Сюзан се усмихна горчиво.
— Дори да беше жив, нямаше да може да се защити.
Софи се поколеба, после седна по-близо до майка си и я обгърна около раменете.
— Той те обичаше, мамо, знам го.
Но Сюзан се изплъзна и стана.
— Не ме е грижа дали Джейк О’Нийл ме е обичал, или не. Но докато изричаше думите, знаеше, че това е чиста лъжа.
— Понякога хората се нараняват един друг несъзнателно — изрече бавно Софи.
— Той искаше да ме нарани — натърти Сюзан, обръщайки се с лице към дъщеря си. — Затова остави всичко на тебе и нито грош на мене.
— Не — каза Софи, — грешиш. Това е било грешка, сигурна съм. — Тя се усмихна широко. — Освен това, няма никакво значение. Аз нямам нужда от тези пари. Има достатъчно и за двете ни.
Сюзан я загледа, усети как я бодва вината.
— Сега не говорим за тези работи, Софи. Въпросът е принципен.
Софи мълчеше, явно съчувствайки й. Накрая каза:
— Съжалявам, че Джейк те е наранил.
— Той не ме нарани — каза хладно Сюзан и сви рамене. Всичко се коренеше във външността — това беше научила тя на собствен гръб, когато беше много млада и мислеше, че е над укорите и отдръпването на обществото. Колко скоро бе разбрала, че никой не е имунизиран срещу студенината на обществото, срещу непрощаващото обръщане на гръб. Отдавна, още когато стана на двайсет и пет години, се омъжи за Бенджамин, не по любов, а за да си възвърне уважението и приемането на обществото, което я бе създало и едновременно отхвърлило.
Сюзан се заразхожда, за да отпъди спомените. Но знаеше, че трябва да се връща към тях, те й бяха необходими, за да й напомнят, че е жена, и то изцяло от плът и кръв.
— Стига сме говорили за проклетия ти баща. Какво ти каза Едуард Деланза, когато бяхте сами двамата на верандата?
— Просто беше любезен. Обясних му за моето куцане… и той беше невероятно мил.
— Любезността му прикрива едно единствено нещо — намерението му да те съблазни и да те съсипе — изсъска Сюзан.
— Не — изрече твърдо Софи. — Не, грешиш. Едуард няма интерес да ме съблазнява. Той само беше галантен. Прояви се като джентълмен.
Сюзан я погледна.
— Софи… нещо си смутена! Ако наистина няма намерение да те съблазнява, значи имаш голям късмет. Дано даде господ да си права, така няма да изпиташ мъката, която причиняват подобни мъже. А и доколко джентълменско е, скъпа, да пренасяш контрабанда диаманти или да поддържаш извънбрачна връзка с Хилари Стюарт? Защо, мислиш, им дадох две съседни стаи?
Софи стана и вдигна ръце.
— Знам, че харесва Хилари — каза тя с дрезгав глас.
Сюзан гледаше Софи с разбиране. Дъщеря й беше влюбена в Едуард, тя го виждаше, и беше разстроена от връзката му с тяхната съседка. Сюзан се ужаси. През ума й минаха мрачни мисли. Джейк едва не я беше унищожил и тя напълно ясно можеше да си представи как Едуард унищожава дъщеря й.
— Хилари не беше в стаята си миналата нощ, нали разбираш?
Софи пребледня.
— Откъде знаеш?
— Никой не беше спал в леглото й. Сама видях, когато се отбих в стаята й, отивайки на закуска… камериерките не влизат в стаите за гости толкова рано, Софи.
Виждайки смущението на Софи, тя прибави тихо:
— Длъжна съм да знам какво става в собствения ми дом.
— Нищо повече не искам да чувам.
— Съжалявам, че трябваше да научиш така внезапно какво нещо е животът — каза Сюзан. — Но това е за твое добро. Ако някога пътищата ви отново се пресекат, стой далече от него.
Софи кимна отсъстващо.
— Научила съм си урока, мамо — каза тя. — Харесваше ми да флиртувам с него, но нищо повече. Не се страхувай. — Тя си пое дълбоко дъх. — Ако не се върна в града, няма да мога да довърша портрета на госпожица Еймс навреме за рождения й ден. Или си забравила, въпреки че точно ти го уреждаше и настояваше за това?