— Едуард? — каза тя с нисък и нерешителен глас. — Какво точно мислите за моята работа?
Едуард взе ръката й и я накара да застане заедно с него пред картината с цветята. Погледна към трептящия натюрморт.
— Тази ми харесва най-много. Не знам как някой може да направи едни обикновени цветя толкова вълнуващи.
— Сюзан ги видя през май — каза Софи бавно, а бузите й леко почервеняха. — Каза, че дори не приличат на цветя. Всяко петгодишно дете можело да рисува такива.
Едуард трепна.
— Не мога да повярвам, че е казала така.
Софи го гледаше с напрежение.
— Не сте ли съгласен?
— Не, по дяволите! Тази картина ми харесва най-много!
— Вие харесвате работата ми?
Той се обърна към нея. И каза много меко:
— Много. Вие сте блестяща, Софи.
Тя наведе глава. Той разбра, че много рядко е чувала похвали от семейството си. Едуард се обърна и тръгна из стаята, поглеждайки през прозорците към градината. Но когато се приближи до отворената врата, леко любопитен да види какво има в другата част на ателието й, Софи обърна глава. И извика:
— Едуард!
Това беше предупреждение.
Той спря. Тя бе станала пепелявобледа.
— Не бива ли да надзърна оттатък?
Тя като че ли не можеше да произнесе и дума. Сега любопитството на Едуард се разпали, защото знаеше, че Софи пак се крие от него.
— Какво има в другата стая, Софи?
Тя отвори уста, но не се чу нито дума. Накрая изрече:
— Нещо, което не съм довършила.
Едуард не можа да устои. Чу я да изстенва, но тръгна решително напред. Но замръзна на прага на другата стая, невъобразимо потресен.
Явно тя работеше тук. Стаята беше по-малка, но много светла с цяла стена от прозорци, високи от пода до тавана. Стаята беше празна, с изключение на един голям портрет, който стоеше на статив в средата, малка табуретка и маса, затрупана с туби бои, палитри от всякакъв размер и всякакви четки. Вътре миришеше силно на маслени бои и терпентин.
— Господи — прошепна той, зашеметен. Тя беше нарисувала негов портрет.
Каква картина беше това. Платното трептеше от напрежение и цвят, Едуард очакваше неговото изображение всеки миг да излезе от платното и да тръгне из стаята.
— Така ли изглеждам? — чу се той да пита.
Софи не отговори.
Той пристъпи по-близо, и пак спря. В портрета му имаше такава сила и страст, че още бе зашеметен. Обърна се и я погледна, но сега тя не пожела да срещне погледа му. Цялата се бе изчервила.
Едуард започна да изучава портрета. Макар че образът му изпъкваше на платното с поразителна прилика, Софи сякаш го бе рисувала яростно и лудо, с къси и настойчиви щрихи, с живи цветове, с много по-неясен фон, почти като дъгоцветен колаж, с преобладаващи меки пурпурни и жълти сенки. Картината беше светла, ярка и очебийна. Беше радостна и изпълнена с надежда. Софи го бе нарисувала като герой, а не като порочния човек, какъвто той знаеше, че представлява.
— Кажете нещо — обади се Софи.
Той се обърна, погледна я, но не можа да намери думи.
— Не съм такъв герой — каза той най-накрая.
Тя вдигна поглед.
— Нарисувах ви такъв, какъвто си ви спомням.
Той се обърна отново към платното и заразглежда образа, който виждаше там, питайки се дали наистина е такъв донжуан, а в очите му блесна весело и многозначително пламъче. Едва ли беше толкова красив, толкова нападателен и толкова обезпокоително властен, какъвто го беше нарисувала тя.
Накрая се досети: за да го нарисува по такъв начин, тя може би се е влюбила в него.
Замръзна и бавно се обърна към нея, а кръвта му кипна. Как да насочи страстта й по такъв начин, че да не се превърне в нещо повече от разбита мечта на неопитна ученичка? А и искаше ли всъщност да направи точно това?
— Как ме гледате само — каза тя сковано. — Шокирах ли ви?
Отначало той не можа да каже нищо. Неприличната му мисъл го стресна. Шокиран не от нея, а от себе си.
— Да.
Тя се обърна.
— Така си и помислих.
Той посегна към нея.
— Софи… шокиран съм, но не така, както си мислите. — Погледите им се срещнаха. Той усещаше ръката й в своята, близостта на телата им, леко разтворените й устни. Настойчивото и тежко пулсиране между бедрата си. — Поласкан съм, Софи — изрече той тихо. Тя го гледаше, без да мига.
Вече беше разбрал, че тя е вложила в този портрет много сила и страст. Сега се питаше какво ли би било да получи тази страст от самата нея, както би я получил любовник.