— Шокиран съм, защото не съм очаквал да намеря тук свой портрет. Шокиран съм, защото, макар и да не съм познавач, това е ужасно хубаво.
Софи си пое дъх едва-едва, без да спуска очи от неговите.
Едуард почувства как между тях пламва топлина и се запита дали е видял тази рязка линия от бяла светлина, толкова подобна на светкавица.
— Скоро ли го завършихте?
— Довърших го тази сутрин.
— Цяла нощ сте работили над моя портрет?
— Да. — Тя беше притеснена, гласът и прозвуча дрезгаво. — Обикновено ми трябват няколко дни, дори няколко седмици, за да завърша една маслена картина, но започнах портрета ви снощи… и го завърших призори.
Той стисна челюст Тялото му пламна. Едуард забрави образа си на картината зад гърба си. Ръцете му докоснаха раменете й. Софи видимо се стегна, но не се опита да се възпротиви или да се отдръпне.
— Софи — каза той дрезгаво. — Аз съм повече от поласкан. Устните й се разтвориха, когато той я притегли бавно към себе си, плъзвайки ръце по нежния й строен гръб. Когато той я притисна цялата към твърдото си възбудено тяло, тя въздъхна. Ръцете му се плъзнаха по-надолу, обхващайки талията й точно над изкусителните полукълба на седалището.
— Отпусни се — прошепна той, навеждайки глава. — Ще те целуна, Софи, и искам да се успокоиш и да се отпуснеш.
Тя издаде звук, който много наподобяваше ридание, поглеждайки в очите му едновременно с желание и отчаяние.
— Не съм сигурна — каза тя тревожно. — Не знам какво да мисля.
Едуард не разбра смисъла на думите и, а и сега не му беше до това Не и сега, когато усещаше, че Софи се топи пред него, въпреки думите си и че ръцете й сграбчват реверите на жакета му. Веднага усети мекотата на гърдите и, които се притискаха към неговите.
— За тебе, Софи, само за тебе — прошепна той, потърквайки устата си в бузата и.
Устните му докоснаха нейните меко и нежно, а в следния миг нежността изчезна под напора на страстта.
Страстта избухна в него така бързо, че Едуард не можа да й се противопостави. Устните му се впиха в нейните, изхълцването на Софи угасна под напора му. И Едуард се почувства, сякаш най-накрая е достигнал небето, засмуквайки устните й така, както дни наред бе мечтал да го направи.
Те се целуваха дълго, а пламналите му слабини се притискаха до нейните. Едуард пиеше устата й до пресъхване. Езикът на Софи трептеше леко срещу неговия. Едуард издаде звук, наполовина въздишка, наполовина изръмжаване, и усети как обхваща задничето й и я притиска към ерекцията си. Очакваше тя да отхвърли тази явна интимност, но Софи не замръзна неподвижно. Вместо това устата й се отвори по-широко за неговата и тя започна да се състезава с него. Той я чу да изстенва.
Едуард започна силно да се люлее напред-назад, опрян в нея, като всеки момент можеше да изгуби самообладание. Ръцете му безсрамно обходиха тялото на Софи. Но го възпря някакъв остатък от здрав разум.
Той затвори очи и се отдаде за последен път на непристойното удоволствие на влажната и проникваща целувка и на непоносимата болка да я държи в прегръдките си, докато пулсира и се притиска към нея. Тя се олюляваше. Това му доставяше неизмеримо удоволствие и още повече го възбуждаше. Но той искаше да я накара да стене от желание и екстаз. С пълно отдаване. Не се осмели обаче да продължи, не посмя да отиде по-далече, защото, ако го направеше, се страхуваше, че няма да има връщане назад.
Едуард откъсна със стон устата си от нейната, насилвайки се да отвори очи. Бедрата й още се притискаха към неговите и той с колебание се отдръпна. Софи стреснато вдигна клепачи и той видя, че очите й са замъглени, погледът разфокусиран, а тя бе почервеняла от искрено желание.
Усети още по-голяма съблазън отпреди. Никога не се бе налагало да се бори с подтиците на тялото си. Не и по този начин. Но и никога преди не бе играл подобна игра, никога не бе целувал жена само за да й покаже какво е животът, а не да я учи на любов. Преглътна трудно и се отдръпна, пренебрегвайки сподавения й вик, който само увеличи възбудата му.
Минаха много минути, преди да успее да се раздвижи, а през това време тя се бе отдръпнала. Едуард се изправи, пое си дълбоко дъх. Сега Софи стоеше с гръб към него, притиснала плътно ръце до гърдите си.
— Софи?
Тя застина, после бавно се обърна.
Той се уплаши да не би да я е ядосал, но в изражението й нямаше и следа от гняв. Беше забележително спокойна, много по-спокойна от него. Но сега той знаеше, че тя носи достойнството си така, както човек би носил дълга мантия с качулка — за да се скрие по-добре. Той се усмихна.