— Не се крия, от нищо не се крия.
— Нима? — запита той очевидно не вярвайки.
Софи се осмели да го погледне в очите, отказвайки дори да допусне, че може да бъде прав. Защото не беше прав… не беше.
— Ако се криех, Едуард, щях отдавна да съм се отдръпнала от вас.
Едуард прие предизвикателството, наведе се през масата и я погледна с тъмни и напрегнати очи.
— Не можете да се скриете от мене, независимо колко се опитвате. Тонът му бе толкова първичен, колкото той беше мъжествен, и Софи трепна, внезапно осъзнавайки това.
— Вие… заплашвате ли ме?
— Не. Аз съм вашият закрилник, Софи. Никога не го забравяйте.
През нея пробягна трепет, кожата и настръхна.
Едуард добави:
— Ако не рискувате, никога няма да успеете.
Тя се вгледа в него. Помисли за риска, който възнамеряваше да поеме, ставайки негова любовница. Това щеше да я промени като жена и несъмнено щеше да обърне завинаги живота и.
Ръцете му стиснаха нейните.
— Вече поехте рискове, много рискове… и дори не го съзнавате. Вие сте авантюристка, Софи, смела авантюристка и това ще бъде само още едно приключение в живота ви, пълен с приключения. Сигурен съм. Никога не съм бил по-сигурен в нещо.
Сълзи изпълниха очите й. Никой преди не беше я хвалил така.
— Добре.
Той се облегна на стола си, усмихнат, доволен, мъжествен в отпускането си.
През ума на Софи пробягна мисълта, че трябва да го нарисува така, незабавно, както си почива на стола в „Делмонико“. Сърцето й затуптя силно в нова възбуда и тя забрави страховете си.
— Едуард — измънка тя, безсрамно дръзка. — Ще ми направите ли една голяма услуга?
Той я погледна.
— Разбира се. Всичко. Винаги. Само кажете.
Сърцето й заби още по-силно.
— Ще ми позирате ли? — запита тя.
11
Нюпорт Бийч
Сюзан се разхождаше из спалнята си, спирайки, за да погледне през терасата към осветения от звездите океан. Гледката й бе позната и тя не забелязваше сребристите качулки върху плътната, полюшваща се черна вода. Беше толкова погълната от мислите си, че не чу почукването на вратата. Когато Бенджамин тихо произнесе името й от прага, тя трепна.
И той беше облечен за лягане, в копринен халат, обточен с кадифе, и пижама.
— Сюзан?
Сюзан знаеше защо е дошъл. Не бе се омъжила за Бенджамин нито по любов, нито от страст, следователно нямаше защо да очаква страстна връзка с него. За тези десет години и половина, откакто бяха заедно, почти не бе съжалявала за нещо и едно от тези неща бе фактът, че той много рядко идваше в леглото й. Тя се усмихна.
— Ела, Бенджамин.
Той също се усмихна и влезе.
— Загрижена си, скъпа. За какво?
Сюзан въздъхна, отпускайки се в долния край на леглото си — покрито с изящен балдахин в златисто и жълтото.
— Изобщо не съм сигурна дали Софи трябваше да остане сама в града.
Той седна до нея, докосвайки я с коляно.
— Защо не? Софи е зряла и умна. Случило ли се е нещо, за което аз не знам?
Сюзан му се усмихна. Бенджамин не беше мъж, който би събудил страст у някоя жена, но беше мил, приятен и загрижен, макар да не го демонстрираше. Човек трябваше да го познава, за да разбере сериозното му притеснение.
— Не — каза тя, мислейки за Едуард Деланза. Беше видяла Хилари онзи ден. Хилари бе явно неспокойна и скоро Сюзан разбра защо. Едуард не беше в лятната й вила заедно с нея. Беше в града. На Сюзан това никак не й хареса и се разтревожи. — Мисля, че трябва да я доведем пак тук. Наистина край морето има много неща, с които да се забавлява.
— Скъпа, Софи е на двайсет години, интелигентна и разумна млада жена, предана на изкуството си. Остави я. След няколко седмици така и така ще се върнем в Ню Йорк.
Сюзан успя да се усмихне.
— Разбира се, прав си — каза тя, но имаше шесто чувство и това, което то й казваше, никак не й харесваше. Не беше получавала новини от госпожа Мърдок, на която преди няколко седмици бе изрично наредено да й съобщи, ако Едуард Деланза посети Софи. Сюзан имаше нужда само от това успокоение, но сега то липсваше.
Бенджамин потупа ръката й и се обърна, за да загаси светлините. Сюзан свали копринения си халат и се плъзна под чаршафите, облечена в тюркоазена сатенена нощница. Бенджамин посегна към нея. Сюзан затвори очи, когато ръката му обхвана гърдите й. Той започна да дразни с пръст зърното й, докато то щръкна.
Сюзан го остави да я гали, едва възбудена. Както винаги, започна да мисли за Джейк. Виждаше го толкова ясно, сякаш беше тук, в стаята, висок, с широки рамене и стройни хълбоци, златист и толкова непоносимо привлекателен. Господи. Проклет да е. Само да не беше станало нужда да избяга. Щеше още да е жив. Сюзан си представи какво ли би било да го посети в затвора, представи си как върви, облечена в изящни дрехи, по един безкраен, едва осветен коридор и минава покрай другите затворници, всички възбудени и мъжествени.