Джейк не направи нито едно движение, за да избегне ударите й, насочени към гърдите и лицето му, и тя скоро се умори да го удря. Сюзан заплака, но скоро се съвзе и каза:
— Депортират те и аз оставам сама! Проклет да си, Джейк!
Той стисна устни, очите му потъмняха, но не отговори.
Сюзан бе спряла да плаче и се вгледа в красивото му лице.
— Тебе изобщо грижа ли те е какво ще стане с мене?
Челюстта му се вкамени, не издаде нито звук.
— Достатъчно зле беше, когато се оженихме. Но с твоя успех в бизнеса надмогнахме това. Не съвсем, не ни се отвориха всички врати, но немалко се отвориха. А сега всички отново са затръшнати… всички до една!
И тя отново се разплака. Накрая той изрече:
— Сигурен съм, че ще оцелееш, Сюзан. И то сто процента. Много те бива в това.
Тя вдигна очи, вече сухи и яростни.
— Както оцелях през първите отвратителни години на брака ни в онази дупка, която ти се осмеляваше да наричаш наш дом?
— Да. Така, както оцеля тогава. — Очите му пламтяха в гняв.
Тя се сети какво бе да е бременна и сама в онази бърлога, докато Джейк работеше от тъмно до тъмно, сякаш тя не съществуваше. Спомни си малкото часове с него, часове на безумна, животинска страст. Спомни си първата си изневяра, после втората, третата.
— Всичко беше заради тебе. Не се осмелявай да ме обвиняваш.
— Това май съм го чувал и преди. — Устата му се бе изпънала в права линия. — Може би си права. Съжалявам. Съжалявам, че забременя, съжалявам, че бях толкова глупав да настоявам да се оженим. — Понижи глас. — Съжалявам, че продължих да се интересувам от тебе дълго след като всеки мъж би престанал.
Тя бе смаяна. Никога преди не й се беше извинявал за нищо. Сега за пръв път открито признаваше някакво свое чувство — чувство, което я разтърсваше и й даваше надежда.
— Джейк — Тя се приближи към него. — Не мога да го понеса. — Обви ръце около него, прегърна го силно. — Господи, не мога да го понеса! Ами ако те заточат завинаги!
Той бързо се отскубна от прегръдките й и я отблъсна.
— Нищо не се е променило — каза той рязко.
Сюзан вдигна очи към него удивена.
— Обичам те. И ти ме обичаш. Ти… ти просто каза твърде много!
Той се усмихна измъчено, но не отрече последното й твърдение.
— Ако ме обичаш Сюзан, имаш прекрасен начин да го докажеш. Кажи ми кой ти топлеше леглото снощи, докато аз гниех тук в тази килия? И кой ще го топли довечера… и утре, и следващата нощ?
Сюзан замръзна.
— Никой — каза тя.
И това беше вярно — предишната нощ тя бе прекарала сама и тази нощ вероятно също щеше да бъде сама. Но ако той си мислеше, че тя ще остави тялото си да се съсухри и да умре, докато той е в затвора, не беше на прав път.
Джейк се изсмя остро.
— Очакваш ли да ти повярвам, че ще ми бъдеш вярна сега, когато никога преди не си била? Очакваш ли да повярвам, че никой мъж няма да гали това твое горещо малко тяло, докато аз си пазя задника тук и гния в затвора десет-петнайсет години, докато ми дадат амнистия… ако ми я дадат?
Сега той крещеше. Сюзан също се ядоса.
— Как изобщо можеш да очакваш подобно нещо от мене сега? — извика тя. — Когато всичко започна по твоя вина!
Гневът изчезна също толкова бързо, както се бе появил. Нещо тъмно и тъжно изплува в погледа на Джейк.
— Добре. Наистина е така. Вината е моя. — Докато се гледаха, изражението му стана каменно. — Доведи ми Софи, Сюзан. Веднага.
Сюзан се напрегна. Ако Джейк не заминаваше утре, тя щеше да се завърти на пета и да си излезе оттук, обидена, че сега той предпочита дъщеря им, когато трябваше да мисли само за нея, за жена си, когато трябваше нея да моли за прошка и да й се обяснява във вечна любов. Проклет да е! Но той заминаваше, щеше да бъде съден за престъплението си и затворен в Англия, а Сюзан не знаеше колко време може да мине, преди тя да успее отново да го посети. Или ако той изобщо получеше амнистия… ако изобщо си дойдеше у дома. Изведнъж тя се уплаши и гневът й се оттече. Ами ако никога повече не го види?
Тази мисъл беше ужасна.
Само да можеше да промени миналото.
Сюзан решително тръгна към него, възнамерявайки да му въздейства със сексуалната си привлекателност, да го смекчи, да го укроти. Това винаги даваше резултат.
Тя пристъпи към него, мъркайки:
— Джейк, ще доведа Софи. По-късно. Обещавам.
Той я погледна скептично, без да помръдне.
Тя спря пред него и много леко докосна гърдите му.
— Обичам те. Знаеш го. Знам, че го знаеш заради всичко, което правя с тебе, когато сме насаме, когато сме в леглото. — Тя понижи глас, лукаво и изкусително. — Мислиш ли, че правя такива неща с другите мъже?