Джейк се изсмя горчиво.
— Знам, че го правиш. Сърцето й заби силно.
— Не е честно. Не е вярно. И няма да има нищо, ако не престанеш да бъдеш такъв упорит и инат.
— Стига, Сюзан — предупреди я Джейк.
Заплахата в гласа му я накара да промени тактиката, да действа хитро. Сюзан се усмихна съблазнително и докосна раменете му.
Той трепна. Тя притисна горещата си пулсираща женственост към слабините му. Пазачите сигурно се наслаждаваха и на това.
— Обичам те. И винаги съм те обичала — прошепна тя, притискайки се към него.
И бе възнаградена, защото той веднага се възбуди. Тя триумфираше.
— Още ме искаш, нали?
— Без жена съм вече месец, Сюзан, как другояче да реагирам? — Той й се изсмя в лицето и я отблъсна. — Ти обичаш да те чукам, Сюзан, а не мене.
Тя пребледня.
— Върви си. — Очите му мятаха искри, пълни с ярост. — Но ако не доведеш Софи, и то днес, ще се върна… заклевам се. Ще намеря начин, дори от затвора.
— Софи! — извика тя. — Все Софи! Мразя те, Джейк, мразя те!
С тези думи тя се обърна разплакала, унизена и яростна и внезапно зарадвана, че го екстрадират, да, зарадвана, дяволите да го вземат, и заблъска по вратата, викайки да й отворят.
Тази нощ, докато той гниеше в килията си, тя остана у дома, без да може да заспи. Но не беше сама.
Сюзан изтри сълзите от очите си, мразейки Джейк така, както онзи ден, когато я бе отхвърлил. Не беше завела Софи да го види. Сюзан съжаляваше за глупавата си гордост и детинското си желание да нарани Джейк, като му откаже последната среща с дъщеря му. След две години той бе избягал от затвора в Англия и загина в пожар, така че нито тя, нито Софи повече го видяха.
Сега тя беше по-възрастна и по-мъдра. Много неща би направила по друг начин, ако можеше. Сега знаеше, че тогава трябваше да се върне със Софи. Ако беше достатъчно зряла, а не такова егоистично дете, двамата с Джейк щяха да се разделят така, както се разделят любовници, вместо с гняв като врагове.
Сети се за завещанието му в полза на Софи, пряк резултат от нейното поведение през онзи ден. Гневът й бе тръгнал против всякаква логика. Джейк добре бе изпълнил заканата си Както й бе обещал, бе нанесъл ответен удар дори от затвора, и това я засегна много.
Сюзан затвори очи. Щом се сетеше за завещанието в полза на Софи, което често използваше, за да си купува скъпи дрехи и бижута, тя чувстваше вина и същевременно гняв.
Сюзан също бе получила няколкостотин хиляди долара от къщата, които сега бяха в личната й банкова сметка. Софи все още имаше голямо състояние и никога нямаше да разбере колко точно липсва от него. Когато съвестта й се събудеше, напомняйки й, че ограбва собствената си дъщеря, която обича, Сюзан пропъждаше този глас, повтаряйки си, че си е заслужила всяко пени, което е взела.
Сюзан въздъхна. Ако можеше, би променила онзи ден в Рандал Айлънд. Ако можеше, би променила всичко. Трудно й бе да си спомня сега, след толкова много години, защо така се е ядосвала на Джейк почти от началото на брака им. Този гняв и неговото пренебрежение към нея я бяха тласнали по кривата пътека, а привидното му безразличие към нейното поведение само я бяха направили още по-пламенна в изневерите й. Само да бе имала дори частица от мъдростта, която имаше сега!
Но дори тогава да се бе държала не толкова диво и по-разумно, Сюзан не беше сигурна дали връзката им щеше да бъде по-различна. Още от началото тя бе бурна и нетрайна, понякога изпълнена с насилие; Джейк се бе държал също толкова надменно и горделиво, колкото и тя. Но за всеки миг от ада имаха компенсация с поне един миг от рая.
Сюзан не искаше да си припомня нищо, нито доброто, нито лошото. Лежеше до втория си съпруг, взряна в тавана, със сълзи, които се стичаха по бузите й, докато оплакваше мълчаливо миналото.
Тя изтри очи с опакото на дланта, преглъщайки едно накъсано ридание. Сюзан не можеше да допусне това да се случи и със Софи. Дъщерята не бива да повтаря грешките на майка си. Майчинството не бе дошло за нея естествено, както за някои жени. Но след като Джейк способен и съвестен родител и с годините Сюзан разбра колко много всъщност обича дъщеря си. Тя обичаше Софи повече от всекиго другиго освен може би от Джейк. Пазеше я от живота още от онзи инцидент — още от смъртта на Джейк. Не можеше сега да отслаби бдителността си, не и когато това бе по-важно от всякога.
Сюзан реши, че този път ще пренебрегне съвета на Бенджамин. Този път ще се увери лично, че в Ню Йорк всичко е така, както трябва да бъде.