Той отговори бързо и с облекчение:
— В центъра, недалече от Юниън Скуеър. — Изкашля се. — Може би ще мога да ви я покажа, някой път, когато сте свободна?
Софи пак го погледна смаяно, после се сепна и бързо отвърна:
— Добре.
Хенри остави чашката си, без да бе отпил и една глътка.
— Всъщност, госпожице О’Нийл, надявах се, че ще мога… ъ-ъ… да ви изведа на езда някой ден в парка.
Софи също остави чашката с чинийката, но по-внимателно. Погледна го с широко отворени очи. Хенри беше мил наистина, но в живота й нямаше време за езда из парка. Макар че идеята бе достатъчно привлекателна и романтична. Най-накрая й просветна. Той наистина я ухажваше.
Хенри взе учуденото й мълчание за отговора, който искаше да получи.
— Може би дори тази сутрин?
Софи си възвърна дар слово.
— Наистина, господин Мартен, би ми било много приятно да пояздя с вас из парка.
Сърце не й даде да каже не. И заради тайната си мечта, в която се бе виждала усмихната, красива, весела, под ръка с джентълмен, който я ухажва, точно както останалите млади жени на нейна възраст. Сега обаче този джентълмен ухажор подозрително приличаше на Едуард.
Софи отблъсна абсурдната мисъл.
— Тази сутрин е невъзможно. Виждате ли, очаквам Едуард Деланза.
Хенри трепна, после я зяпна и накрая отново почервеня.
Софи веднага разбра, че е допуснала грешка. Хенри помисли, че Едуард също я ухажва. Тя почувства как бузите й започват да се изчервяват.
— Не ме разбрахте. Той не ми е обожател. Съгласи се да ми позира.
— Да ви позира?
— Аз съм художничка, нали не сте забравили?
— Да, разбира се; за момент ми излезе от ума.
Настъпи неловко мълчание.
След миг Дженсън въведе в салона Едуард. Беше подранил. Софи скочи и го посрещна сияеща. Той също й се усмихна, трапчинките се очертаха на бузите му, а погледът му се плъзна по нея с топлота, присъща единствено на любовниците.
— Добро утро, Софи — каза той с толкова интимен тон, че от това самият поздрав прозвуча многозначително. Отмести очи към Хенри, но усмивката не слезе от лицето му. — Да не ви попречих?
Хенри също бе станал.
— Не, разбира се, че не. По-скоро аз съм ви попречил.
— Не, не пречите, мога да ви уверя — каза Едуард, приближи се към него и приятелски го потупа по рамото. Погледът му се плъзна по подноса с недокоснатите сладкиши и кафе. — Моля ви, продължете.
И докато Хенри нерешително сядаше обратно на мястото си, Софи запита:
— Ще се присъедините ли към нас?
Сега усмивката й беше по-широка и тя усети как Хенри я гледа втренчено… и как ли всичко това изглежда в неговите очи.
— Разбира се — каза Едуард.
Когато всички седнаха, настъпи тишина. Едуард погледна първо Хенри, после към нея, докато Хенри отпиваше от кафето. Софи почувства любопитството му. Запита се какво ли си мисли той за това, че я заварва с Хенри Мартен. Едуард накрая проговори, обръщайки се към Хенри:
— Какво ви води в тази част на града?
— Надявах се още преди няколко седмици да посетя госпожица О’Нийл, но работата ми ме задържа извънредно зает. Мислех да я поканя да се поразвлече с езда в Сентръл парк днес, но както разбрах, тя очакваше вие да дойдете.
В първия миг Едуард не каза нищо, после се усмихна и зъбите му блеснаха.
— Може би ще бъде свободна утре? — предположи той.
Софи замръзна, невярвайки.
Хенри събра вежди и погледна към Едуард, който още се усмихваше, сега благосклонно, после се обърна зарадван към нея:
— Свободна ли сте утре, госпожице О’Нийл?
— Аз… — Софи беше затруднена. Намесата на Едуард не й хареса. Утре имаше часове, а след това възнамеряваше да работи по новия портрет. — Утре исках да работя — каза тя накрая.
— Сигурно бихте могли да отделите един час на Хенри — вметна Едуард.
Софи го погледна. Хенри очакваше нетърпеливо отговора й. Тя успя да се усмихне.
— Може би по-късно през деня… към четири часа?
— Чудесно — каза Хенри със задоволство.
Софи премести очи от него към Едуард, който сега гледаше и двамата. На устата му видя странна извивка. Софи трепна, започваше да разбира. И се почувства наранена.
Той просто я тласкаше в обятията на друг мъж Макар че плановете му за нея бяха безчестни, все пак болеше… как болеше.
— Имам новини, Софи — обади се Едуард.
Тя леко се обърна.
— Жак Дюран-Рюел се съгласи да види картините ви. Сутрин му е най-удобно. Ще бъдете ли тук утре сутрин, ако той дойде да ги види?
Трудно й бе да говори. Връхлетялата я нервност разчопляше ранените чувства. Разбира се, ако той дойде, тя ще пропусне лекциите.