Едуард усещаше вълнението й с кожата си.
— Поели сте доста голямо предизвикателство, нали?
Тя вече работеше, с наведена глава, като от време на време поглеждаше към него.
— Огромно предизвикателство. — Работеше леко с четката, свиваше вежди, свеждаше поглед. — Портретът ви… имам намерение да прилича на вас… необичаен… открояващ се…
Той си пое дълбоко дъх. Не виждаше главата й и рискува да подръпне единия си крачол. За бога, та тя само го рисуваше, но той беше така възбуден, сякаш двамата бяха голи и прегърнати в леглото. Изобщо не беше сигурен дали ще може да седи така още няколко минути, още повече пък няколко часа. Защо й трябваше така открито да се възхищава от него? И защо това трябваше тъй остро да го засяга? Тя несъмнено влагаше също такава енергия във всичките си картини.
Логиката обаче не можеше да промени факта, че всеки щрих с четката по платното му се струваше като ласка по неговата кожа.
Тя се подаде иззад статива, а по бузите и шията й се разливаше лека руменина.
— Едуард… може ли да си откопчаете жилетката, моля? Едуард се стресна. И се смути.
Тя срещна погледа му, а очите й блестяха.
— Тогава не седяхте със закопчана жилетка, освен това се образуват и смешни гънки, които няма да седят добре на портрета.
Едуард си пое дълбоко дъх. Този сеанс трябва да свърши скоро. Не го биваше за модел. Софи скоро щеше да разбере това… и щеше да разбере какво правят с него думите й, вълнението й и уникалната й личност. Той откопча жилетката си. Никога преди сексуалността му не му бе създавала проблеми, но сега чувстваше как по бузите му плъзва червенина.
Софи бе погълната от рисуването. Преди той да разбере, тя се озова до него и подръпна жакета му, за да пада така, както на нея й харесваше. Ръцете й неволно докоснаха бедрата му; на него му се искаше това да е било нарочно. Той затаи дъх, наблюдавайки лицето й, и улови мига, когато тя разбра, че той не мисли за позирането. Бузите й порозовяха, ръцете замряха. Тя вдигна широко отворените си очи към него. Едуард срещна погледа й.
— На… надявам се, не възразявате — каза тя приглушено, — че… че аз… — и се отдръпна.
Едуард хвана ръцете й, за да не може да избяга.
— Знаете, че нямам нищо против каквото и да било, което вършите — каза той ниско и сурово.
Тя го стрелна със стреснати очи. Гърдите й се надигнаха.
— Едуард, ние работим.
— Май не съм много добър в тази работа — промърмори той, потискайки силното си желание да я вземе в скута си. — Навярно го разбирате.
Тя сведе очи, с почервенели като кармин бузи.
— Сигурна съм, че можете да бъдете превъзходен модел, ако поискате — каза тя хрипливо.
Едуард почувства прилив на мъжка гордост.
— Елате тук, Софи — заповяда той.
Когато тя остана на място, смаяна и нерешителна, той й се усмихна, после изви едната й ръка и тя се озова точно там, където той искаше. На скута му.
— Едуард. — Не прозвуча много протестиращо.
— Не мога да ви позирам, не и така — промърмори той, опарен от натиска на ханша й към пулсиращите му слабини.
Тя не мърдаше, дори не дишаше. Като светкавица през ума му мина споменът за това, което се случи при предишната им целувка. Знаеше, че трябва да внимава, да не отива толкова далече, както тогава. Но веднага отпъди мисълта. Кръвта му се бе сгорещила и бушуваше във вените, изпълвайки всеки инч от него. Той обхвана тила й с едната си ръка.
— Дай ми устните си.
Софи изстена, докато той привличаше лицето й към своето. Едуард докосна с език ръба на устните й.
— Отвори уста — прошепна той дрезгаво. — Искам това, Софи. В ума му се мярна мисълта за друго навлизане, каквото може би никога нямаше да осъществи, и докато захапваше устните й, той отново се видя в леглото със Софи, навлизайки в нея с всеки инч от ерекцията си.
— Отвори уста — заповяда отново, усещайки, че всеки момент може да експлодира. Ръката му се спусна от ханша към хълбоците й и по-надолу, към външната извивка на бедрото.
Тя отново изстена, подчинявайки се. Едуард мигновено пъхна език дълбоко в устата й. Тя почти веднага започна да се бори с него и същевременно го засмукваше. Едуард усети как Софи извива шия и засмуква устата му също толкова яростно, колкото той се опитваше да овладее нейната. Невъзможно, той набъбна още повече и разбра, че тя го е усетила, защото чу стенанието й.