Жак пристъпи напред. Дълго бе разглеждал портрета на Едуард, може би пет минути. Не обърна внимание на жанровата картина, хвърли кратък поглед върху натюрморта с цветята, отмина всичките останали картини с изключение на портрета на Джейк. Погледна го за около трийсет секунди и се обърна. На лицето му нямаше никаква усмивка.
Софи помисли, че ще умре. Почувства как Едуард я хваща за лакътя.
— Госпожице О’Нийл — каза Жак със силния си акцент, — вие сте много талантлива.
Софи без малко щеше да се разплаче, защото чу неизречените му следващи думи: но… И тогава той каза:
— Мога да купя само онова, което мисля, че ще мога да продам. Всичките ви картини са интересни за мене като за познавач. Сигурен съм, че ще мога да продам Портрет на Джейк О’Нийл и Лиза.
Софи кимна. Поне бе харесал портретите на Джейк и Лиза, които бе нарисувала с толкова любов. Каза си, че няма да плаче, поне не пред него. Беше достатъчно силна.
— Това ли е? — запита невярващо Едуард.
— Картината с емигрантките е великолепна, наистина много ми харесва, но моите клиенти не купуват дори жанрови платна на Миле, така че няма да се заинтересуват от картината на госпожицата. За съжаление не мога да я купя.
Софи преглътна едва-едва.
— Ами тази с цветята? — запита Едуард. — Тя е фантастична.
— Съгласен съм. Но няма да мога да я продам.
Софи премига.
— Но нали я харесвате? — продължи Едуард.
— Много ми харесва. Изключителна е. Мощна. Напомня ми донякъде на Сезан. Чували ли сте за него? Но и от него рядко купуваме. Много е труден за продаване, ако не и невъзможен. Най-общо казано, натюрмортите са далеч по-трудният пазар.
Подтикът да заплаче бе изчезнал. Софи не можеше да повярва на това, което чуваше.
— Виждала съм негови работи — прошепна тя. — Само веднъж. Той е много, много добър.
— Точно както сте и вие — усмихна се Жак. — Не бива да се отчайвате. Може би това ще ви помогне. Искам освен това да купя портрета на господин Деланза.
Софи притихна, после сърцето й изведнъж заби силно.
— Наистина ли?
— Не зная дали ще мога да го продам. Имам няколко клиенти, които може би ще се заинтересуват. Ясно е, госпожице, че силата ви е във фигуралните композиции. Тази картина е прекрасна. Удивителна е. Ще рискувам с нея, защото тя ми грабна сърцето.
Отчаянието на Софи се превърна в екстаз.
— Едуард! Той иска вашия портрет!
— Чух — каза Едуард и й се усмихна.
— Нали знаете — и Жак отправи усмивка към Софи, — аз съм бизнесмен. Много необичайно е за мене да купувам толкова работи от неизвестен, неизпробван художник.
Кафявите му очи гледаха топло.
— Така ли? — заекна Софи.
— Да — натърти той. — Наистина. Когато ви казах, че сте талантлива и че ще купя три ваши платна, казах точно това, което исках да кажа.
Софи трябваше да се закотви за пода, за да не полети като балон, напълнен с горещ въздух. Направи го, като се вкопчи в ръката на Едуард.
— Точно започнах едно ново платно, господине.
— Ако успея да продам това, което сега купувам, ще купя още — обеща Жак и Софи грейна. — Но нека ви дам един съвет. Ако искате да продавате картините си, госпожице, не рисувайте натюрморти и жанрови платна просто защото за тях извънредно трудно се намират купувачи. Дръжте се за фигуралните композиции.
Софи кимна бързо.
— Новата ми картина е подобна на Джентълмен в Нюпорт Бийч.
— Добре — каза Жак. — Сега по деловите въпроси?
Очите на Софи се разшириха, когато Жак извади от жакета си портфейл. Взе оттам няколко банкноти.
— Готов съм да ви дам двеста долара — каза той. — За трите портрета.
— Двеста долара! — повтори тя.
Не беше много, но тя никога не бе вярвала, че изобщо ще продаде нещо и се вълнуваше от това, че наистина сключва финансова сделка.
Но преди Жак да й подаде парите, Едуард пристъпи напред.
— Извинете ме — каза той със суха усмивка. — Двеста долара не е приемливо.
— Едуард! — простена Софи.
Жак наклони глава.
— Вие агент на госпожицата ли сте, господине?
— Очевидно. По сто долара за всеки от малките портрети… и хиляда за моя.
Софи отново възкликна.
— Петдесет за всеки от малките потрети и триста за вашия — отби топката Жак.
— Седемдесет и пет за всеки от малките портрети и петстотин за моя.
— Дадено.
Двамата мъже се усмихнаха доволни. Софи ги гледаше зяпнала. Дюран-Рюел й подаде шестстотин и петдесет долара.