— Ако имам успех с вашите картини, ще дойда пак — обеща той.
Софи не можеше и дума да пророни. Успя някак да кимне, беше объркана.
— Ще пратя някого да вземе картините утре следобед — каза Жак. — Довиждане. — И си тръгна.
— Софи? — запита Едуард с широка усмивка.
— О! — извика Софи.
Разпери ръце и се завъртя от радост, забравяйки за слабия си глезен, но се спъна и веднага попадна в ръцете на Едуард.
— Щастлива ли сте? — запита той, като й се усмихваше.
Софи сграбчи реверите на жакета му.
— Луда съм от щастие. О, Едуард, всичко това го дължа на вас! Това е най-великият ден в живота ми!
Ръцете му се бяха плъзнали към талията й и спряха там. Стиснаха я лекичко.
— Не ми дължите нищо, скъпа — каза той. — Дължите го само на себе си. Вие сте извънредно талантлива, скъпа.
Софи отметна назад глава и се разсмя, на седмото небе от успеха си.
Едуард също се засмя с дълбокия си мъжествен смях, който се сля с нейния женствен алт. Тя сякаш полетя във въздуха. Софи отново се разсмя, докато той я въртеше из стаята в радостна екзалтация. Когато краката й отново докоснаха пода, тя не се нуждаеше от насърчение. Софи го прегърна здраво. Той й върна прегръдката. В този кратък миг Софи почувства как любовта нахлува с невероятна бързина и съкрушителна сила и в последната й веничка. Не я интересуваше. Най-накрая се бе поддала и това беше великолепно.
— Толкова съм щастлив за вас, Софи — прошепна той на ухото й. — И ми харесва да ви виждам така щастлива — прибави с нисък глас.
Софи вдигна буза от гърдите му и срещна погледа му. Сега трябваше да му го каже.
— Вие ме ощастливихте, Едуард — чу се да казва тя.
Той се вгледа в нея с усмихнато лице, сините му очи бяха широко отворени, потъмнели и пронизващи.
Софи почувства как през тялото му преминава тръпка… усети и ответната тръпка в себе си.
— Благодаря ви — каза тя меко.
Съюзът между тях трябваше да се случи. В този миг тя го прие. Изражението му стана странно.
— Няма за какво.
Софи се почувства дива и безразсъдна, дръзка и силна, знаейки, че той я желае в този момент също толкова силно, колкото и тя него. Посегна и положи длан на бузата му, изтръпвайки от любовта, която се разливаше бурно в гърдите й. Едуард не помръдна. Стоеше замръзнал, блестящият му поглед бе вперен в нея и Софи спусна леко пръсти по челюстта му, усещайки твърдата му кожа, желаейки да може да го гали открито и навсякъде.
Със сериозно лице Едуард хвана ръката й, отстрани я и леко се дръпна от нея. Изражението му бе неразгадаемо. Софи разбра, че си е позволила много волности и започна да се изчервява от притеснение. Дали сега не му изглежда разпусната? Изобщо има ли някакво значение, ако наистина се държи разпуснато? Защото тя възнамеряваше да завърже незаконна връзка с него. Знаеше, че трябва да се извини, но като че ли не можеше да намери точните думи. Как да каже, че съжалява, защото обича някого? Извинението й се струваше абсурдно.
Едуард се бе отстранил на няколко стъпки от нея и я гледаше втренчено, скръстил ръце на гърдите си.
— Софи?
Софи подскочи, чувайки гласа на Сюзан. Звукът от бързо чукащи по пода токчета, които спряха внезапно, накара Софи да погледне към вратата. Напрежение обхвана раменете и гърба й.
Сюзан стоеше на вратата, а очите й бяха потъмнели от гняв.
— Ей сега ми казаха, че той е тук! — извика тя.
Едва сега Софи си спомни, че Сюзан я беше предупреждавала да стои далече от Едуард й че тя беше обещала.
— Здравей, мамо.
Сюзан трепна, впивайки поглед в очите на Едуард.
— Бях права.
Едуард пристъпи напред и застана леко пред Софи, сякаш да я защити.
— Добро утро, госпожо Ралстън.
— О, не мисля, че утрото е добро — отвърна Сюзан.
— Мамо — протестира Софи, притеснена от проявата на враждебност.
Никога преди не бе виждала толкова лош поглед в очите на майка си.
Сюзан не й обърна внимание.
— Не се ли изразих ясно?
Тя се обърна към Едуард:
— Не желая да посещавате дъщеря ми, господин Деланза… дори намеренията ви да бяха почтени, което и двамата знаем, не отговаря на истината.
Софи хлъцна смазана, осъзнавайки, че Сюзан е права.
— Мамо — опита се тя да спаси положението, — погрешно си разбрала. Едуард не е дошъл на гости. Той ми помогна да продам картините си.
Сюзан най-накрая погледна към дъщеря си.
— Какво?
Софи се оживи.
— Мамо — каза тя, пристъпвайки към нея, като хвана едната й ръка, — Едуард уреди един от най-големите търговци на картини в света да дойде да види моите. — Тя се усмихна сияйно. — И той току-що купи три от платната ми за галерията си.