Сюзан се вгледа в Софи, сякаш бе чула от устата й някакво неразбираемо бърборене.
— Мамо?
— Ти си продала свои картини?
Софи отново се усмихна.
— Да. На Дюран-Рюел. Ти сигурно си го чувала. Знам, че Бенджамин го познава.
Сега Сюзан беше толкова бледа, колкото преди бе зачервена. Широко отворените й очи пробягаха из ателието. Когато накрая зърна портрета на Едуард, тя замръзна и погледът й се заби в него.
Никой не помръдваше. Сюзан стоеше неподвижна, зяпнала, невярваща.
— Какво е това?
— Едуард в Нюпорт Бийч — каза Софи, опитвайки се да диша по-равномерно.
— Виждам — почти изсъска Сюзан, обръщайки се рязко с лице към Софи. — Кога нарисува това, Софи?
Софи облиза устни.
— Наскоро. — Тя се поколеба. — Мамо… не ти ли харесва?
Гърдите на Сюзан се вдигаха и спускаха.
— Не. Не… не ми харесва. Мразя го!
Софи отново се почувства като дете, което някой е ударил през лицето. Преглътна внезапно бликналите горчиви детски сълзи. Сюзан се обърна към Едуард.
— Мога само да предполагам, че вие имате пръст в това! Трябва да ви помоля да си тръгнете… веднага.
— Какво се е случило, госпожо Ралстън? — Една неприятна усмивка разкривяваше чертите му, а очите му бяха станали диамантено твърди. — Страхувате се да видите, че дъщеря ви има успехи? Страхувате се да я видите как се развива? Страхувате се да я видите как ви се изплъзва!
— Говорите глупости! Не желая Софи да се среща с вас! — извика Сюзан. Гледаше го, без да помръдва, с диви очи. — Колко далеч сте стигнали?
— Твърде далеч, за да ви хареса — каза просто Едуард.
Сюзан трепна.
Тонът му беше опасен.
— В края на краищата Софи не мисли, че е толкова отблъскваща и неприятна. Тя започна да живее така, както една жена трябва да живее. Дори успя да реализира мечтата си да стане професионална художничка. Какво нередно има в това, госпожо Ралстън? Защо не харесвате факта, че Софи е продала свои картини?
Сюзан изскърца със зъби.
— Искам да си идете. Веднага. Или трябва да ви изхвърлят?
Софи се разкъсваше от болка, докато ги слушаше и ги гледаше.
— Мамо! — Софи бе поразена. — Едуард ми помогна да продам картините си! — Тя се поколеба, усещайки, че бузите й са овлажнели. — И той е мой приятел.
— Той не е твой приятел, Софи — натърти Сюзан. — За това можеш да ми вярваш. Господин Деланза?
Едуард я изгледа мрачно, почти толкова открито враждебно, както и тя го гледаше, след това се обърна към Софи. И веднага омекна. Тонът му бе също толкова топъл, колкото и погледът.
— Запомнете успеха, който имахте днес — каза й той. — И запомнете какво ми казахте. Майка ви не разбира съвременното изкуство.
Софи разбра какво се опитва да направи той и усети, че й се иска да заплаче. Той напълно я разбираше. Знаеше, че отхвърлянето на майка й я наранява и се опитваше да излекува раните й. Софи успя да се усмихне слабо, устните й трепереха.
— Да.
Едуард й се усмихна и без да обръща внимание на Сюзан, излезе от стаята.
Софи остана сама с майка си.
Сюзан успя да си възвърне донякъде самообладанието. Но когато се обърна и погледна портрета на Едуард Деланза, почувства нов прилив на безумна ярост. Господи, тя бе почувствала, че става нещо, и се оказа права. Но въпросът беше всъщност дали не е вече късно?
— Какво се е случило помежду ви? — запита Сюзан.
Софи не помръдна.
— Мамо, знам, че не одобряваш Едуард, но мога да те уверя, че не се е случило нищо нередно.
Сюзан преглътна.
— Значи сега вече е „Едуард“, така ли? И не ме лъжи. Виждам, че лъжеш, Софи. Какво направи той?
Софи бе пребледняла и не отговори.
— Още ли си девствена?
Нито мускул не помръдна по лицето на Софи. Когато секундите взеха да отминават и тя все така не реагираше, сърцето на Сюзан се сви, у нея се надигна неверие. Дъщеря й със сигурност е била докосната от този неморален женкар… докосната и ограбена. Сюзан прекрасно си спомни как самата тя се бе поддала на чара на Джейк, когато беше на петнайсет години. Но Софи изобщо не беше като нея и Сюзан се хвана здраво за този факт.
Следващите думи на Софи обаче бяха като бомба, която избухна в лицето й и унищожи надеждата й, потресе я.
— Вече не съм дете. Не можеш да ми задаваш такива въпроси.
— О, господи — изрече Сюзан, гледайки дъщеря си, неспособна да разбере съпротивата й, нежелаеща да я разбере. И какво ли означаваше това, което тя каза? Дали не е загубила целомъдрието си? Това наистина ли беше дъщеря й? — Опитвам се да те предпазвам. Винаги съм се опитвала да те предпазвам.