— О! Значи е била на погребението?
— Да и какво?
— Ами… — продължи мистър Парът с извинителен тон. — Била е… Невероятно, нали? Била е… убита.
Мистър Парът произнесе последната дума с подчертано неодобрение. Искаше да покаже, че тази дума едва ли би могла да има отношение към фирма като „Болард, Ентуисъл, Ентуисъл и Болард“.
— Убита!
— Да, да, страхувам се, че е точно така. Искам да кажа, няма никакво съмнение.
— Как е стигнала до нас полицията?
— Чрез компаньонката й, или там икономка, не знам точно каква, мис Гилкрист. Полицаите й поискали името на някой близък родственик или на адвокатите на мисис Ланскне. Та тази мис Гилкрист не била сигурна за имената и адресите на роднини, но знаела за нас. И те ни се обадили незабавно.
— Защо смятат, че е убита? — попита мистър Ентуисъл.
В гласа на мистър Парът отново прозвуча нотка на извинение.
— Ами… очевидно няма никакво съмнение по този въпрос… искам да кажа, използвана е секира или нещо подобно — много жестоко убийство.
— С цел кражба ли?
— Така изглежда. Счупили са прозореца. Липсват разни дрънкулки, извадени са чекмеджета, неща от този род, но полицията смята, хм… че има нещо съмнително в цялата работа.
— Кога точно е станало?
— Някъде между два и четири и половина днес следобед.
— Къде е била икономката?
— Отишла да върне книги в библиотеката в Рединг. Върнала се към пет и намерила мисис Ланскне мъртва. От полицията искат да знаят имаме ли представа кой би могъл да я нападне. Аз им казах — тук в гласа на мистър Парът прозвуча възмущение, — че за мен цялата тази работа е невероятна.
— Да, разбира се.
— Трябва да е бил някой местен идиот — смятал е, че може да задигне нещо, после му е кипнала кръвта и я е нападнал. Така трябва да е било, не мислите ли, Ентуисъл?
— Да, да… — промърмори разсеяно мистър Ентуисъл. Прав е Парът, рече си той. Какво друго може да е?
Но в ушите му, за негово неудоволствие, прозвуча бодрият глас на Кора: „Но той е бил убит, нали?“
Каква глупачка бе тази Кора. Такава си е била винаги. Втурва се там, където и ангелите не смеят да стъпят… И изтърсва неприятни истини…
Истини!
Пак тази проклета дума…
2
Мистър Ентуисъл и инспектор Мортън се гледаха изпитателно.
Мистър Ентуисъл бе изложил пред инспектора с професионална точност всички факти, свързани с Кора Ланскне: домашната й среда, женитбата и вдовството й, финансовото й положение, роднините й.
— Мистър Тимъти е единственият й жив брат и най-близък родственик, но той боледува постоянно и въобще не напуска дома си. Упълномощен съм от него да го представлявам и да предприема всички необходими стъпки.
Инспекторът кимна. Появяването на този проницателен възрастен адвокат много го улесняваше. При това се надяваше, че той ще му окаже съдействие в разрешаването на този случай, който започваше доста да го озадачава.
— Доколкото разбрах от мис Гилкрист — подхвана Мортън, — един ден преди да умре, мисис Ланскне е пътувала на север, за да присъства на погребението на по-възрастния си брат.
— Точно така, инспекторе. Аз самият бях там.
— И не е имало нищо необичайно в поведението й? Нищо странно или… обезпокоително?
Мистър Ентуисъл повдигна вежди в знак на умело престорено учудване.
— Нима е обичайно да има нещо странно в поведението на човек, който не след дълго ще бъде убит?
Инспекторът се усмихна снизходително.
— Не исках да кажа, че трябва да е била ясновидка или да е имала предчувствие. Просто търся следа — да кажем, нещо необичайно.
— Не ви разбирам добре, инспекторе — отвърна мистър Ентуисъл.
— Случаят не е лесен за разбиране, мистър Ентуисъл. Да кажем, че някой е наблюдавал тази жена Гилкрист, когато е излязла от къщата около два часа и се е отправила към автобусната спирка в селото. Тогава този някой взема секирата, която се намира край бараката за дърва, разбива стъклото на кухненския прозорец, влиза в къщата, качва се по стълбите и напада мисис Ланскне с брадвата — напада я по най-зверски начин. Нанесъл й е шест или осем удара.
Мистър Ентуисъл трепна.
— Да, да. Зверско престъпление. После нападателят отваря няколко чекмеджета, прибира шепа дрънкулки, които едва ли струват и десетачка, и изчезва.
— Тя е била в леглото си?
— Да. Изглежда се е върнала късно от път предишната нощ, уморена и превъзбудена. Както разбрах, получила е наследство?
— Да.
— Спала е много лошо и се е събудила с ужасно главоболие. Изпила е няколко чаши чай и е взела хапчета против главоболие, а после е наредила на мис Гилкрист да не я безпокои до обед. Не се е почувствала по-добре и е решила да изпие две хапчета за сън. После е изпратила мис Гилкрист да върне книгите в библиотеката с автобуса. Трябва да е била унесена или заспала, когато се е появил онзи. Можел е да си вземе каквото поиска само като я заплаши или пък не би му било трудно да й запуши устата. Но секира, взета нарочно още отвън, ми се струва прекалено.