— Може да е имал намерение само да я сплаши с нея — подхвърли мистър Ентуисъл. — В случай, че започне да се съпротивлява…
— Според медицинското заключение няма следи от съпротива. По всичко личи, че е спяла кротко, легнала на една страна, когато е била нападната.
Мистър Ентуисъл се размърда неловко на стола си.
— Чуваме от време на време за такива безсмислено жестоки убийства — рече той.
— Да, разбира се. Вероятно и този случай ще излезе такъв. Наредено е да се следят всички подозрителни лица. Не е местен човек — в това сме абсолютно сигурни. От местните хора получихме задоволителни обяснения — повечето са били на работа в тези часове. Пък и къщата е малко откъсната от селото и всеки би могъл лесно да се вмъкне, без да бъде забелязан. Към селото води цяла плетеница от пътеки. Времето е било слънчево, от няколко дни не е валял дъжд, така че не личат никакви следи от автомобилни гуми, ако приемем, че някой е дошъл с автомобил.
— Допускате, че престъпникът може да е бил с кола? — запита остро мистър Ентуисъл. Инспекторът сви рамене:
— Не бих могъл да твърдя. Това, което искам да кажа, е, че има някои любопитни страни в този случай. Ето тези неща например — и той приплъзна по повърхността на бюрото шепа дрънкулки: брошка във формата на трилистна детелина с малки перлички, друга брошка с вградени аметисти, малка огърлица от дребни перли и гранатова гривна. — Тези неща са били взети от кутията с бижута, а после са ги намерили захвърлени в един храст извън къщата.
— Да, наистина, доста любопитно. Може би нападателят й се е изплашил от това, което е извършил, и…
— Възможно е. Но тогава би могъл да ги остави още горе в стаята… Е, може пък паниката да го е обзела, докато се е измъквал от спалнята към входната врата.
Мистър Ентуисъл рече тихо:
— Или, както допуснахте, може да са взети само за прикритие.
— Да, има няколко възможности… Например да го е извършила тази мис Гилкрист. Живеят сами две жени — кой може да знае какви недоволства, свади или страсти са се развихряли между тях? Да, да, и тази възможност трябва да предвидим. Но е малко вероятно. Според сведенията, с които разполагаме, двете са били в много добри отношения. — Инспекторът поспря за малко, преди да продължи: — Според вас никой ли не би се облагодетелствал от смъртта на мисис Ланскне?
Адвокатът отново се размърда неловко.
— Не съм твърдял точно това.
Инспектор Мортън вдигна рязко строгия си поглед.
— Струва ми се, казахте, че мисис Ланскне е живяла от издръжката от брат си и че, доколкото ви е известно, не притежава собствен имот или средства.
— Точно така. Съпругът й банкрутира преди смъртта си, а доколкото познавам Кора още като момиче и по-късно, бих се изненадал да чуя, че е спестила или натрупала пари.
— Къщата е под наем, а не собствена, и малкото мебели нямат почти никаква стойност дори в днешно време. Имитация на дъб и безвкусни картини. Този, на когото ги остави, няма да спечели много — искам да кажа, ако е направила завещание.
Мистър Ентуисъл поклати глава.
— Не ми е известно нищо във връзка с нейно завещание. От години не бях я виждал. Разбирате, нали?
— Тогава какво точно искахте да кажете преди малко? Имахте нещо предвид, нали?
— Да, така е. Исках да бъда пределно точен.
— Мисълта ви беше за наследството, което споменахте, така ли? Това, което й е оставил брат й? Могла ли е да разполага с него според собственото си желание?
— Не, не в този смисъл, в който го тълкувате. Тя нямаше право да се разпорежда с капитала, а сега при положение, че е мъртва, той ще бъде разделен между останалите петима, на които Ричард Абърнети е завещал богатството си. Ето това имах предвид. Тоест и петимата автоматично се облагодетелстват от нейната смърт.
Инспекторът бе явно разочарован:
— О, помислих, че сме на някаква следа. Това не може да бъде мотив за когото и да било от тях да бие път дотук и да я насече с брадва. По-вероятно ще да е някой, на когото му хлопа дъската — малолетен престъпник, да речем — сега ги има много. После е загубил самообладание, мушнал е дрънкулките в храсталака и е избягал… Даа, така ще да е. Освен ако не е почтената мис Гилкрист, а държа да кажа, че това ми се струва малко вероятно.
— Кога е открила трупа?
— Чак към пет часа. Върнала се е от библиотеката с автобуса в четири и петдесет. Стигнала е до къщата, отключила си е и е влязла през главния вход, отишла направо в кухнята и сложила да се топли вода за чай. Откъм стаята на мисис Ланскне не се чувал никакъв звук, но мис Гилкрист предположила, че тя още спи. И тогава забелязала прозореца и нападалите по пода стъкла. Дори най-напред си помислила, че е било някое дете с топка или прашка. Качила се горе и тихичко надникнала в стаята на мисис Ланскне, за да види дали спи, или ще иска да пие чай. И, разбира се, загубила ума и дума, изпищяла и хукнала надолу по уличката към най-близките съседи. Разказът й изглежда напълно логичен и нито в стаята й, нито в банята или по дрехите й са открити следи от кръв. Не, мисля, че мис Гилкрист няма нищо общо с престъплението. Докторът пристигнал в пет и тридесет и определил, че смъртта е настъпила най-вероятно малко след два, но не по-късно от четири и половина. Така че този, който го е сторил, трябва да се е навъртал край къщата, чакайки мис Гилкрист да излезе.