— Но да, защо? Дали защото дълбоко в себе си сте изпитвали някакво съмнение относно начина, по който е умрял Ричард?
Адвокатът поклати отрицателно глава:
— О, не. Съвсем не.
— Тогава може би заради самата нея — заради Кора. Добре ли я познавахте?
— Не я бях виждал повече… повече от двадесет години.
— Щяхте ли да я познаете, ако я срещнехте на улицата?
Мистър Ентуисъл се замисли.
— Вероятно бих я подминал, без да я позная. Когато я видях за последен път, беше слабо девойче, а се бе превърнала в пълна, развлечена жена на средна възраст. Но мисля, че в момента, в който се изправехме лице срещу лице, би трябвало да я позная. Носеше косата си по стария начин — на пълен бретон, и имаше един номер да ви гледа изпод бретона подобно на свенливо животинче. Също така говореше по характерен отривист начин, като отмяташе главата си на една страна, и обичаше да казва неща, с които да слиса останалите. Разбирате ли, беше личност с характер, а характерът е нещо много индивидуално.
— Значи е била същата Кора, която сте познавали отпреди години. И все така е обичала да казва скандални неща. Тези скандални неща, които казваше, оправдаваха ли се обикновено?
— Точно това е неловкото при Кора. Когато някоя истина беше неудобна и се премълчаваше, тя я казваше.
— И тази нейна особеност е останала непроменена. Ричард Абърнети е бил убит — и Кора незабавно споменава този факт.
Мистър Ентуисъл се поразмърда.
— Вие смятате, че е бил убит?
— О, не, не, приятелю, не бързайте толкова. Съгласяваме се с едно — Кора е смятала, че той е бил убит. Тя е била сигурна, че е бил убит. За нея това е било повече увереност, отколкото предположение. И така, идваме до следното: Тя трябва да е имала някаква причина да мисли така. Съгласяваме се, като имаме предвид вашето мнение за нея, че не го е сторила, само за да е интересна. А сега кажете — когато тя е изрекла тези думи, незабавно е последвал истински хор от протести — вярно ли е това?
— Съвсем вярно.
— И тогава тя се е смутила, объркала се е и е отстъпила от позицията си… като е промърморила… доколкото вие си спомняте, нещо подобно на „От онова, което той ми каза, си помислих…“
Адвокатът кимна.
— Бих желал да мога да си спомня по-ясно. Но за това съм съвсем сигурен. Тя употреби думите „той ми каза“ или „той каза“.
— И тогава въпросът бе загладен и темата сменена. Не си спомняте, като се върнете назад във времето, особено изражение на нечие лице? Нещо, което е останало в паметта ви, като — нека го наречем — необичайно?
— Не.
— А на другия ден? Кора е убита — и вие се питате: „Може ли това да са причина и следствие?“
Адвокатът се раздвижи.
— Предполагам, че това ви се струва фантастично.
— Съвсем не — отвърна Поаро. — Ако приемем първоначалното предположение за вярно, има логика. Извършено е безупречно убийство — убийството на Ричард Абърнети, всичко е било като по вода и изведнъж се оказва, че едно лице знае истината. Несъмнено това лице трябва да бъде накарано да млъкне час по-скоро.
— Значи и вие смятате, че… че е убийство.
Поаро рече натъртено:
— Мисля, mon cher, точно това, което сте помислили и вие — че има повод за разследване. Предприехте ли някакви стъпки? Може би сте говорили с полицията по тези въпроси?
— Не — поклати глава мистър Ентуисъл. — Не ми се струваше целесъобразно да го сторя. Аз съм юридически представител на семейството. Ако Ричард Абърнети е бил убит, това е можело да стане по един-единствен начин.
— Чрез отравяне.
— Точно така. А тялото е било кремирано. Така че няма никакви доказателства налице. Но аз реших, че ми е необходимо да си изясня този въпрос. Ето защо дойдох при вас, Поаро.
— Кой друг е бил в къщата, когато мистър Абърнети е умрял?
— Един стар иконом, който служеше при Ричард от дълги години, готвачката и камериерката. Логично е да се помисли, че някой от тях го е извършил.
— А! Не се опитвайте да ми замазвате очите. Тази Кора, тя е убедена, че Ричард Абърнети е бил убит, а се съгласява с другите да потули това. Тя казва: „Мисля, че сте прави“. Ето защо трябва да е замесен някой член на семейството, някой, когото самата жертва, Ричард, би предпочел да не обвинява открито. Иначе защо Кора, която е обичала брат си, ще иска да остави убиеца необезпокоен. Съгласен сте, нали?
— Да, по този начин разсъждавах и аз — призна си мистър Ентуисъл. — Макар че каква възможност би имал член на семейството да…
Поаро го прекъсна:
— Когато става дума за отрова, има много възможности. Приемаме, че е използван някакъв вид наркотик, щом като е умрял в съня си, а и не е имало подозрителни посещения. Възможно е вече да му е било изписано някакво упойващо средство.